Има едно нещо, което винаги е изкушавало жените. Това са бижутата. За някои от тях те са не просто детайл, а начин на живот, емоция, дори съдба. Това е един портрет на Кристина Патрашкова... през собствените й бижута.

Представете си, че сте бижу! Щастливи ли ще бъдете? Или отегчени? Ако искате да сте точно толкова важни, колкото и човека, който ви е сложил – добре е да попаднете в ръцете на журналистката Кристина Патрашкова.

Има хора, които допълват своя образ с дискретен детайл или напротив – скриват себе си в камара от бижута. Има и такива, които имат силата да вдъхват живот на всеки свой аксесоар. Един от тези хора е Кристина. Тя притежава и енергията, и стила, и атрактивността да прави от бижутата си живи разкази, надежди или спомени. На нея всеки аксесоар би бил истински щастлив.

Бижуто като прес-карта
За Кристина Патрашкова бижуто винаги е имало по-специална стойност. Затова всяко от тях е съпроводено с много история. „През април бях в Щатите с Любомир Левчев, който там представяше своя книга. Аз му помагах в превода, правех и различни репортажи. На едно от тези представяния се появи една американска джаз-певица, която се оказа, че не само е пристрастена към бижутата, но и сама прави такива. Тя изработва т. нар. кинетични бижута – в повечето случаи това са висящи обеци, а техният механизъм е такъв, че извършват невероятни движения, когато се поставят на ушите. Често са с някакви разноцветни камъни, които дават и отблясъци. Самата тя беше с такива бижута, а аз й направих комплимент. Певицата дойде на другия ден с един огромен куфар и аз си избрах такива бижута, благодарение на които дори не ме проверяваха по летищата в Америка. Защото когато попаднех на жена, отговаряща за охраната, тя много се впечатляваше от обеците, започваше да ме разпитва за тях, провеждахме един приятен разговор и аз минавах много спокойно. Така се оказва, че бижутата са своеобразна виза. Те отварят врати!“

Бижуто като текст
Думите са важна част от живота на всеки журналист. За Кристина Патрашкова бижуто също има такава роля. Тя му отрежда почетно място, дори когато е вкъщи. Винаги уместни, бижутата й успяват да преобразят всяка дреха. „Главният принцип при избора им е същият, както при избора на дрехи – необходимо е човек да си изработи собствен стил. Аз съм голям враг на унификацията и затова винаги съм се опитвала да подбирам неща, които са извън стандартните.“ Атрактивната журналистка определено успява да поддържа яркия си индивидуален стил на ниво. Затова е на мнение, че „една истинска дама винаги трябва да носи някакво, макар и семпло, бижу. Това създава особен шик, особен чар.“

Още по-добре е, когато придобиването му е плод на някой забавен случай. „Обичам в бижуто да има и виц. Любими са ми едни обеци във формата на ябълка, която е нахапана, и гривна, от която висят всевъзможни плодове и зеленчуци. Бях разбрала, че тези мотиви нахлуват мощно в модата (това беше миналата или по-миналата година). Положих много усилия, за да си намеря, влизах във всеки магазин за бижута и питах – имате ли чушки, домати. Хората много се смееха, но никъде нямаше. И най-накрая на една алея в Слънчев бряг видях момче, което продаваше точно такива бижута. Взех ги веднага и трябва да отбележа, че правят страхотно впечатление.“

Бижуто като полъх от миналото
Казват, че някои бижута имат магическо действие и предават послания от други времена. За Кристина Патрашкова обаче мистиката няма особено място в живота й. Старинните бижута я настройват философски. „Дистанцираш се от всекидневието, суетата, прекалено голямото напрежение, в което живеем. Даже в някои напрегнати ситуации, когато погледнеш бижутата, сякаш те връщат векове назад, и си казваш: „По дяволите! Всичко трае само една секунда. И това ще мине...“ Старинните бижута са много подходящи, особено тези, които са медни - „вървят на абсолютно всичко“. Не само това е причината журналистката да е техен върл почитател. Специалното отношение към тях тя определя като „пристрастие“. „Страшно се запалих по различни видове – колиета, пръстени, гривни, обикновено от края на XVIII и началото на XIX в. Много се гордея също с римски кръст, който е някъде от III в. Имам пръстен с гема – изображение върху камък - нещо, което е много ценно и много рядко. Така се случи, че в последните години съм неизменно на кинофестивала в Кан. Всички звезди са отрупани с диаманти, злата и рубини, но тези старинни бижута правят и там невероятно впечатление. Може би неслучайно е такъв голям интересът и към Тракийското злато. Освен това съм дълбоко убедена, че всички съвременни най-известни бижутери заимстват идеи от старинните бижута.

Някои от бижутата ги имам от баби, други от антиквариати (в нашите могат да се намерят много добри неща, но човек трябва да е познавач, защото и „ментетата“ не са малко!). Имам и такива, които са подаръци. Точно те са със сантиментална стойност. В старинното бижу има нещо друго – човек придобива съвсем друго усещане, когато носи такъв старинен предмет. Някак се чувстваш във вечността и в същото време усещаш колко си преходен. Много е странно и е много различно усещането. Забелязах, че старинните бижута много добре подхождат както на официални дрехи, така и на всекидневни. Това е нещо, с което можеш да се отличиш от другите.“

Когато размерът и броят нямат значение
Не се съмнявате, че Кристина има доста бижута. „Имам бижута от различни стилове, защото човек трябва да има различни и за официални случаи, и за всекидневието. Избирам ги и според настроението, но първо трябва да се съобразиш с тоалета, за да не се получи някакъв голям контраст. Разбира се, че е важно да внимаваш да не съчетаваш различни метали, това на мен никога не ми е било симпатично. Дълго време се чудех как да ги подреждам, защото сутрин ми е трудно да ги намеря. Най-накрая ги поставих в едни големи кутии, но не всичко е прибрано. Мога да разкажа за едно мое особено бижу. Тази година в Кан се разхождах след поредната прожекция и в един ресторант видях жена, която на ръката си имаше... огромен охлюв. Аз дори не можах да схвана в първия момент как точно стои там. Подминах, обаче този охлюв не ми излизаше от главата. И колкото и да ми беше неудобно, се върнах, спрях жената, която обядваше и видях, че това всъщност е пръстен – огромен охлюв от седеф, с дупка в самата коруба и сложен на ръката. Попитах я откъде го има, тя безкрайно се зарадва и се оказа, че е собственик на магазин, в който се продават такива бижута. Веднага стана от масата, изостави кавалера си, отидохме в магазина, купих този охлюв и сега е едно многото интересни бижута, които имам.“

Пленената от магията на бижутата, известната журналистка обича да подарява, а и получава доста от тях като подарък. “Напоследък подарявам на най-близките си приятели старинни пръстени. Подарявала съм и на много богати хора, на които съм се чудела какво да избера. Това предизвиква невероятен ефект, защото е нещо, което нямат.“

Бижуто като чиста любов
Спомените за първото бижу са нещо много мило за всяка една жена - „детско пръстенче, която е купила майка ми. Било е отдавна, но много му се радвах. Сега, като се върна назад във времето – явно съм се влюбила в бижутата много отдавна. Може би това е било заложено някъде дълбоко в мен. Последното ми бижу е златният римски пръстен с гемата, за който говорихме и на който действително много се радвам. Когато го видят, истинските познавачи са видимо много впечатлени. Винаги съм си мечтала за такъв пръстен. Нужно е изключително майсторство при изработката, защото камъкът е малък и не бива да се счупи, а изображението трябва да е такова, че да личи. И когато такъв пръстен е много стар, е изключително ценен и рядко се открива. Моят съпруг, който е спортен журналист, но се запали по-късно и по картини, дълго време обикаля и накрая намери един такъв златен пръстен – с изображение на детско лице в анфас, което е голяма рядкост. Това е пръстен, който пазя в сейф, защото е наистина много ценен.“ Може да се каже, че по отношение на бижутата Кристина Патрашкова е сбъднала доста свои мечти. Коя жена не мечтае да получи подобен подарък от любимия си човек?! И тъй като намесихме мъжете в темата, ето какво споделя журналистката за връзката между силната половина на човечеството и бижутата: „Напоследък мъжете дори носят повече бижута, отколкото жените. При всички случаи е необходимо едно положително отношение към бижутата. Но и тук трябва много да се внимава, за да не се загуби истинското мъжко излъчване. Аз харесвам мъже с бижута, но предпочитам мъжете да са тези, които ги подаряват. Тези мигове са едни от най-щастливите за една жена!“

Бижуто като портрет на истинската жена
„Бижуто придава изящество. То може да превърне и самата жена в бижу. Ето например, тази година Моника Белучи, която беше член на журито на фестивала в Кан, се появи на едно от публичните си представяния с уникален тоалет на Dior и с бижу на Cartier, което представляваше два огромни крокодила от злато и диаманти – единият зелен, а другият златен. Не можах да откъсна очи от тях. Между другото, в момента животните под формата на бижу – от медузи, през саламандри, до паяци, са изключително модерни. И неотдавна видях на едно място в София обеци-пантери. Купих ги, за да мога поне мъничко да се доближа до това изящество на Моника Белучи с крокодилите“...

Бижуто несъмнено е онова, което кара жената да се чувства сигурна в очарованието си. И независимо дали са старинни или не, бижутата на Кристина Патрашкова сами са са превърнали в галерия на изтънчеността.

Още ли си представяте, че сте бижу? Ако е така, съм сигурна, че тези страници са били едни от най-щастливите в живота ви.

vinagi staromodna i ne mnogo priatna s tazi pri4eska i drexi ot 40 godini s starovremskite nakiti po neia .

ne e mnogo priatna,daje bix kazal dosta bezinteresna i sku4na v predavaneto po TV. ne e interesna na pove4eto zriteli i smiatam 4e tova predavane triabva da se maxne ima mnogo po interesni ne6ta koito mojem da vidim.

Все пак имах по-добро мнение за тази журналистка. Оказва се обаче,че е съвсем повърхностна, говорейки по този начин за бижутата, човек е такъв, какъвто е когато е гол, без дрехи и бижута. тогава да го видим колко струва. (И без очила!)

Каквото и бижу да си сложи, ще си остане грозна и неприятна.