Когато реших да се изнеса на квартира нямах нищо… Най-вече никаква идея. Къде? Кога? С кого? И как, по дяволите. Стрелях на сляпо. Намерих евтин апартамент, още една зле платена работа и съквартирант. Да, съквартирант. Момичета не се обадиха, въпреки доста примамливата оферта, на която смятах, че никой не може да откаже – „Стискам пастата за зъби отдолЕ.”

Казваше се Тони. Симпатяга. Спортен тип. С щръкнала черна коса и изкусителни зелени очи. Гледаше игриво и разбрах, че ще си паснем. Не говорехме много. Знаех, че учи нещо не много важно за него, че работи като барман, и че иска да живее. С мен. Стори ми се мило. И веднага го приех.

От двете работи не ми оставаше много да спя. Прибирах се безкрайно уморен, докато Тони тъкмо излизаше за работа.

-         Ела с мен. В бара тази вечер ще е страхотно. Имаме нова програма.

Аз веднага се оправдавах с малкото неща, които ми идваха наум, и в крайна сметка оставах проснат на леглото в „трепетно” очакване на следващия скапан ден.

Еднообразието ме побъркваше и виртуалното общуване с приятеля ми Тони ме вбесяваше, макар и постепенно. Омръзна ми да си четем бележките, оставени на огледалото и да не можем да намерим време да излезем. По дяволите, казах си. И го зачаках да се появи. Когато влезе в стаята ми, поканата не закъсня:

-         Ела с мен. В бара тази вечер ще е страхотно. Имаме нова програма.

Това и чаках. Грабнах якето и двамата излязохме. Беше страхотно. Живеехме от месец заедно, а чак сега излизахме.

Барът не беше много далеч. От входа забелязах няколко девойки, които бих могъл да заговоря след 3 и половина бири и сладостно потрих ръце при мисълта. В навалицата Тони се изгуби. Аз се оставих на приглушената светлина и ритъма, пулсиращ в корема ми да ме води и наблюдавах.

В този момент музиката спря. Два прожектора се насочиха към бара, а диджеят обяви началото на „щур купон с много изненади, както винаги”. Погледнах по посока на светлините и онемях. Не можех да повярвам! Зад бара беше самият Тони, но в женски дрехи и с червило - беше си много сладък. Или по-точно сладка. Музиката гръмна и ме извади от това ми състояние.

We are family…

Песента гърмеше от колоните и с всяка дума – тръпки ме побиваха. Усетих нечия ръка да се прокрадва по гърба ми – бавно и нежно. Настръхнах. Срещу мен беше Тони, в „работно” облекло.

-         Мило, - каза той. – купих микровълнова.