“Бих предпочела да живея в XVII – XVIII век.”, казва ми Йоана Буковска и не е нужно да ме убеждава повече, че това е нейното време. Йоана носи от онова негово спокойствие и уют, което няма как да не забележиш и продължава – “Не ми харесва, че сега всичко е желязно, алуминиево, ръбесто и студено, защото и хората започват да стават такива. Отношенията им също.”

Напук на всичко това, дните и нощите на Йоана са наистина нежни, защото тя носи в себе си увереността, че нещата се подреждат, че най-накрая ще срещне подходящия човек, въпреки все по-растящите й критерии, че цената, която плаща за всяко професионално предизвикателство си струва и, че любовта на хората и културната памет осмислят всеки тежък момент в работата й... „Доброволната шизофрения“, както тя сама я определя си носи своите последици, но е съзнателен личен избор.

Йоана Буковска е по особен начин изящна в мислите си, очарователно емоционална, не спира да се усмихва и е чак изненадващо искрена... За което й благодаря!

Благословия или проклятие е женската красота в професионалната сфера?

Определено е нож с две остриета. Мисля си, че проблемът го има и при мъжете. Дори външността да е плюс, това може да продължи пет-десет години. После трябва да разчиташ на друго, което не означава, че не трябва да се грижиш за добрия си вид. Защото когато си в дисхармония със собственото тяло, не можеш да си пълноценен в това, което правиш. Но най-важното от всичко е очите ти да не лъжат, защото хората винаги го разбират.

Как се справяш със съмненията на околните относно таланта ти?

Непрекъснато ми се налага да се справям с това. Много съм щастлива, че изиграх Хелена в „Есенна соната“ - тя е  момиче в инвалиден стол, което не може да говори и по никакъв начин не разчита на контакта с външния свят. Тогава за първи път ми казаха „Ти игра страхотно“, а  не „Беше много красива на сцената“.

Необходима ли е провокация, за да се заинтересува масовият зрител?

Не знам как можеш да провокираш, освен емоционално. Защото нито визуалните ефекти, нито голотата вече могат да го направят (живеем в едно толкова асексуално и аполово време, в което няма нищо скрито). Хората могат да се преоткриват единствено чрез истинското чувство, иначе сякаш са наденали невидим презерватив и нямат досег с нищо около себе си.

Ако има провокация, която трябва да се търси в изкуството, то тя е единствено емоционална и опит да накараш хората да реагират и да излязат от този свой презерватив.

Какво от личния си живот би жертвала в името на кариерата?

Когато наистина си зает, нямаш личен живот. Ние всички искаме да имаме работа, но когато я имаме, не можем да имаме семейство и деца... Но за да вървиш напред, трябва да пожертваш нещо. Цялото ми тинейджърство е минало с много малко купони. Започнах да играя на 14 години, учех във Френската гимназия, имах страшно много за учене, а паралелно с това бяха репетициите и снимките... Но заради това пораснах малко по-рано и разбрах какво значи отговорност и дисциплина.

Около името ти се зашумя покрай „Дунав мост“. Какво ти даде и какво ти взе ролята на Стела?

Една изключително тежка роля, в изключително тежко време за снимане. Взе ми личното пространство, което и досега се боря да отвоювам, но пък ми даде много ясна представа какво значи да си актьор в България. Даде ми и нещо по-ценно. В това трудно време, каквото беше "99-та година, срещнах толкова много разбиране, подкрепа и топлина от абсолютно непознати хора от десетките писма, които получавах всеки ден във ВИТИЗ... Не бях си дала сметка, че реално кино изкуството е способно да сближава хората и да ги прави съпричастни към нещо, което няма общо с тях... Но веднъж вече платих цената за това и се надявам да не се повтори, защото беше изключително изпитание за емоцията, чувствата и психиката ми.

Кой е най-големият компромис, който си правила със себе си, за да получиш роля?

По-скоро не съм правила компромис и съм отказвала роли, в които няма предизвикателство не намирам нищо ново за мен.  Никога не съм се съпротивлявала да играя там, където има голи или любовни сцени, стига това да е оправдано и героинята да ми носи развитие в чисто професионален план.

Последно отказах роля за филм на ужасите, със страшно много кръв и насилие. Поставих на американските продуценти изисквания за хонорара, които ги отказаха от мен.

Каква сума им предложи?

Ами, смешна. Тя е такава, каквато всеки един би трябвало да иска за труда си, особено ако е професионален актьор с опит, награди и име. Абсурдно е, но парите, които миналата година взех за българските филми, които снимах бяха същите, каквито навремето взех за ролята си в „Дунав мост“. С разликата, че тогава бях никой, бях в трети курс и това беше първата ми голяма роля в киното. Тоест, цената, осем години по-късно е същата.

Пречат ли личните отношения на работното място?

Понякога си мислиш, че човекът, с който правите едно и също може най-добре да те разбере. Но скоро виждаш, че не е така. Първо, почти винаги работните ви графици се разминават и не сте заедно. Освен това забелязах, че съществува една професионална ревност, която рано или късно разрушава отношенията. Когато партньорите започнат да се състезават един с друг, единението се разпада и стават конкуренти, а не партньори.

С какво те промени твоят опит в това отношение? (Медиите доста шумяха около връзката ти с Чочо Попйорданов.)

Доста неща ми се наложи да разбера, защото човек се учи от опита си, от грешките си, но пък така разбираш какво точно търсиш. Известността и шумотевицата обикновено рано или късно започват да работят срещу чувствата. Както се случи. Освен това категорично съм разбрала, че личното пространство принадлежи само на тези, които са в него и никой извън него няма да бъде допуснат повече в моето.

Как се справиш с разочарованията в личните си отношения?

Играя роли в живота. (смее се) Много ми помага, наистина. Професията ми ме е научила да си бъда нещо като психоаналитик и да вложа там негативите, болката и разочарованието. Помага ми, защото така изваждам всичко от себе си и чрез героините си се освобождавам от болката.

Четох някъде, че имаш интересна мания – парфюмите. Разкажи ми повече за това.

Виновно за всичко е обостреното ми обоняние. С определени миризми свързвам случки, хора, спомени. Но аз използвам парфюмите само за определени неща. Установих, че за театъра те ми вършат много добра работа – всяка моя героиня има специфичен аромат, който си е само неин и когато облека костюма, сложа грима и конкретния парфюм – аз се сливам с нейната аура. Миризмата ме кара по-лесно да влизам в нейния свят. Най-странното е, че после не мога да ги сложа отново.  

Някои парфюми нося с определен цвят дрехи. Установих, че има връзка между цвета на парфюма и цвета на дрехата. Имам един „Angel“, който ми е много любим, но който нося само с тъмно сини дрехи, защото той самият има синьо дълбоко в себе си. Комбинацията от цвета на дрехата и  парфюма те прави още по-забележима по някакъв начин.

Какви са любимите ти аромати в различните ситуации - напрегната работа, романтичен момент, почивка?

Не държа на някакви специални марки. За мен е важен единствено самият парфюм.

Освен това зависи ти в какво настроение си, защото в различните настроения парфюмите миришат различно. Аз обичам повече ненатрапчивите флорално-растителни аромати, обичам да ми мирише на чисто, на кремовете на мама като бях малка. Тези неща ме карат да се чувствам защитена и сигурна. Много рядко използвам както натрапчиви миризми, така и натрапчиви дрехи. И то, когато трябва да се нахъсам за нещо, а нямам самочувствие. Тогава слагам нещо крещящо или като дреха, или като мирис, за да ме кара да съм нащрек.

Ароматът е нещо много важно, влияе на подсъзнанието, а ние го подценяваме, защото не го виждаме.

През юни участва в ревю-спектакъл на модна къща „Ирида – Арт“, озаглавен „Кошмарът на един мъж“. Какъв би бил кошмарът на една жена?

Един мъж. (смее се) Когато човек си падне по някого, визирам и двата пола, целият ти живот до този момент се превръща в кошмар, защото се опитваш да съчетаеш свята преди да го срещнеш, и света след това. Точно там някъде настъпва кошмарът.

Следваш ли модните тенденции? Или имаш утвърден собствен стил?

Не съм маниакален тип на тема тенденции, цветове, марки, видове, кройки... Нося единствено удобни неща. Аз много обичам дрехите си и мога да ги нося много време, модата се сменя, дори се връща от време на време, което се оказва доста практично. (смее се)

Това, което много обичам, са магазините на художнички, в които има дрехи уникати. Те са малко по-шантави, по-хипарски, а ла раклата на баба.

Кое друго е определящо за теб, за да чувстваш по-истинска жена?

Много неща. Например, не се страхувам да бъда сама. По-истинска се чувствам като вали дъжд, чета книга, спя следобед. Всичко това са някакви носталгични усещания. Зарежда ме морето през есента и зимата, защото ги няма хората. А понеже съм от Балкана и от Габрово, обожавам планините, горите, разходките из тях, нещо, което те кара да не забравяш откъде си. Когато видиш вечер огромните звезди, се чувстваш толкова малък. Трябва от време на време да гледаш звездите, за да не се самозабравяш. Това са истинските неща и не трябва да ги забравяме. Забелязваме дъгата винаги, защото я виждаме рядко, но не виждаме росата сутрин, синигерите в парка (които моите приятели упорито наричат обикновени врабчета). Най-много ме ужасява това, че постепенно забравяме да бъдем човеци...

Клапа

Може би дълго сте се чудели какво се случва напоследък около Йоана Буковска. След известно мълчание в медийното пространство, открихме отговорът на въпроса. Почти година, актрисата активно пътува за снимките на различни български филми. Най-трудната част вече е приключила, а ние тепърва ще споделяме с нея плодовете на труда й в следните премиери:

·       „Шивачки“ на Людмил Тодоров, за който актрисата споделя следното - „В него имам една много малка роля, но определяща, защото героинята ми пак се казва Стела (както в „Дунав мост“), само че сега тя прецаква, а не е винаги прецаканата.“ (смее се).

·       „Моето мъничко нищо“ на Дочо Боджаков – болезнена съвременна история, в която Йоана е учителка по френски, която започва любовев роман с неин ученик.

·       „Малки разговори“ по „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, където двете главни роли се поделят между Йоана Буковска и Диана Добрева

·       „Военен кореспондент“ - биографичен филм за Йовков.

Постановките, в които е ангажирана в момента са „Змей“, която се играе в Шумен и „Иван Шишман“, която скоро ще бъде поставена и в София. На Йоана предстои и още един проект за американска пиеса, която се разклонява на 12 места и в която основно участие има публиката.