Нина Николина е попила цялата нейна енергия, макар от посещението й до днес да са минали близо 2 години. Не съм била в Куба, но докато Нина ми разказваше за собственото си преживяване там – сякаш ме връщаше в спомените ми.

В Куба можеш да изгубиш сърцето си, но никога неговата песен. В Куба можеш да изгубиш ума си, но никога неговия блясък. Можеш да изгубиш цялото си време, но никога търпение, желание за пълнокръвно съществуване и мотив да се върнеш отново.

В Куба Нина Николина намира вдъхновение за настоящите си проекти – фотографската изложба с кадри от Хавана, парчето с Калин Вельов „Как се случва любовта“, а сега и естественото му продължение, наречено „Всичко е игра“. „Явно всичко си има ред и двигателят на това се оказа Куба.“ - коментира Нина.

Как се случва любовта
За първи път Нина Николина попада в Куба по покана на нейни приятели, на които тя отива на гости. Мястото е сърцето на Хавана, или т. нар. Стара Хавана: „Бяхме в тяхната къща, която се намираше на устието на една много красива река, изгледът беше прекрасен, точно към емблематичния за Хавана булевард Малекон, където се плискат вълните на Карибско море.“ Думите на Нина ме убеждават, че тази част на Куба е наистина една от най-интригуващите за посещение места. С всичките стари испански крепости, останали от времето на колонизацията на острова, редуващи се с внушителни хотелски фасади. Нина Николина вижда една застинала в очарованието си Хавана и 2 години по-късно все още не може да скрие пламъка в очите си, докато говори за нея: „Хората в Куба са много сърдечни. Виждах ги по улиците, направи ми впечатление, че са много позитивни, може би и малко изолирани заради режима, но въпреки това - топли... Не знам дали е защото живеят на такова място, но те по цял ден пеят и танцуват, прегръщат се... Жените са точно както сме ги гледали по видео клиповете – пищни, със същите онези прически, небрежно облекло... Както във филма „Buena Vista Social Club“  - стана ми много мило, защото аз го гледах, след като се върнах от Куба. Такава е атмосферата – в домовете им, по улиците, хората са облечени точно така. Там всъщност нищо не се променя. Всичко е някак застинало във времето – цветята в косите, цветовете на дрехите...

Къщата на музиката
Нина разказва за приятната вечер, която е прекарала в т. нар. Casa de Musica: „Това е заведение, с голяма програма с жива музика на местния бенд, който представя типичната тяхна музика. Всички танцуваха. Има огромна сцена, хора, които пият коктейли или хапват нещо на масите около сцената. В програмата са включени буфосинхронисти и изобщо всичко, както си трябва. И разбира се, многочасовото свирене на различни банди, които са просто страхотни. Още от първата песен всички стават и танцуват, много се забавляват – танцуват сами, по двойки, разменят си двойките... Страшна забава е. Навсякъде се лее мохито и ром.“

Разказът на Нина ме заинтригува особено и ме накара да разбера още подробности от нощния живот на топлата страна.  Разбрах за „Тропикана“ - най-прочутото кабаре на открито в света, създадено през 1940 година по идея на Виторио Коста – италиански импресарио. Пред входа му се намира Фонтанът на музите, а логото на кабарето изобразява изящна балерина. „Тропикана“ е мястото, където всяка вечер 200 танцьори се изявяват на сцената сред зеленината на тропическата градина. И в контраст с изобилието за всички сетива, идват и не по-малко в печатляващите стари постройки, сякаш да ни напомнят за преходността на материалното и за неугасващия темперамент на населението на острова.

Habana Vieja*
Нина Николина запечатва през обектива си най-много Стара Хавана, макар да споделя, че  е обикаляла доста из Куба: „Има много стари коли, запазени от времето, когато са били съвсем нови модели. Странното е, че те и до днес изглеждат като нови. Явно кубинците имат страшно сръчни ръце, за да поддържат в такъв вид американски автомобил, от преди Революцията. Истинска атракция са. Впечатлиха ме многото Москвичи, които също изглеждат нови. Разбрах от местните хора, че те са им подарък за специален принос към партията. В Хавана има сгради, които само изглеждат разрушени, и въпреки, че на вид са изоставени, в тях се пее и танцува денонощно. И вечер, на булевард Малекон винаги се събират рибари – животът им е като песен. По цял ден хващат нещо от морето, приготвят си го, после се забавляват заедно...“

Обаятелните постройки, някак сантиментално запазени по начина, по който са изглеждали много отдавна, предполагат и по-специфично отношение на хората от улицата. Стара Хавана изобилства от разпалено разговарящи пред вратите си хора, или такива, ходещи по главния булевард „Прадо“, чакащи на опашка за храна, дори гледащи телевизия през витрините на магазините. Приятелската атмосфера изпълва всеки сантиметър от тесните улички, по които е трудно да мине автомобил.

Нина Николина допълни картината за магичната Куба, разказвайки за една интригуваща среща: „Пред площад Катедрал винаги стои една жена на име Хуанита. Всичките ми приятели в Хавана имат снимки с нея. Тя гледа на карти и на ръка. Облечена е винаги в бяло, с една голяма пура, има купища цветя около нея – много е атрактивна.“ - разказва Нина, но отбелязва, че така и не е седнала при тази Хуанита...

Особености на кубинския риболов
За да ни увери, че кубинците пазят максимално своите природни богатства, Нина разказва следната интересна история: „Бях и в един резерват, наречен Салина. И тъй като аз съм запалена по риболова, много ми беше интересен риболовът, който се практикува там, и който съществува в този вид само на три места в света. Мястото е отдалечено от Хавана и се пътува дълго. Ние бяхме с кола и се наложи да преспим в едно ранчо, в което имаше крокодили. Хапнах крокодилско, макар да не съм сигурна дали беше легално или не. Вкусът е нещо подобно на свинското – не съм особено очарована, но за опитването си струваше. Рано сутринта станахме и отидохме на риба. Озовахме се сред една огромна водна площ, дълбока около една педя. Всеки човек трябваше поотделно да се вози на малка лодка, с която върви и персонален лодкар. Успяхме да хванем една изключително рядка риба – бон фиш. И тъй като е под закрила, се налага след това да се пусне отново във водата. Интересното беше, че лодкарят дълго масажираше рибата и й говореше нещо на испански, преди да я освободи във водата.“

За Хавана като за Хавана
Стара Хавана е под закрилата на Юнеско от 1982 година и от 10 години насам текат амбициозни планове за реставрацията на много от местата там. Гостоприемното сърце на Куба изобилства от паметници на културата. Такива са Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам“, намиращ се на катедралния площад в палат от  XVIII век; Музеят на колониалното изкуство; Наполеоновият музей; музеите на парфюмерията, музиката и филателията. Не на последно място интригуващо е посещението в Музеят на революцията. Той се помещава в бившия президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в интериора са запазени и са дело на американската бижутерска компания „Тифани“. В стъклен павилион зад сградата, наречен „Мемориал Гранма“, пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които през 1956 година пристигат от Мексико и започват партизанска война в планината Сиера Маестра... Имайки предвид историческите факти, няма как да не се спомене и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, указващ най-високата точка на града - 138 м над морското равнище.

Другото лице на Хавана са плажовете, за които Нина разказва много увлекателно: „Повечето места са подобни на всички островни страни, с много пясък, красиви палми, с тази разлика, че тук са пусти. На мен това ми се стори доста странно, но и хубаво, защото не е толкова комерсиално и натоварващо от посетители. Рядко можеш да си на толкова красиво място, което не е пълно с туристи. Това е една от атракциите за хора, които не обичат навалица около себе си.“

Най-известният плаж в Куба се нарича Варадеро. Простира се на 100 км в източна посока от Хавана върху полуостров, навлизащ 11 км навътре в океана. Финият пясък и архитектурата от преди Революцията са запазили непокътнат облик и до днес.

И сякаш за да затвърди усещането ми, Нина споделя възторжено: „Препоръчвам тази дестинация на всички! И то максимално скоро, защото ако този режим падне, едва ли посетителите биха усетили атмосферата, която усетих аз и с която си направих асоциация с времето, от което аз всъщност малко съм хванала. Носи други спомени.

Куба е много впечатляваща страна, вдъхновяваща, сходна по някакъв начин с нас. Изумително е, че имат два телевизионни канала, като на един по цял ден излъчват включвания от Фидел Кастро, а на другия – уроци по танци. В момента, в който се върна там – веднага бих отишла в Стара Хавана. И бих снимала отново, защото сега вече няма да го има водещия емоционален момент.“

Аз вярвам, че времето на връщането не е далеч, защото Нина Николина вече е свързана с тази страна. И всичко онова, което е донесла тук, само ще напомня на сърцето й, че иска да е част от атмосферата отново – „Донесох много музикални инструменти, картини (не вярвам да са толкова ценни), винаги си купувам нещо местно – дали ще е традиционна дреха или символичен предмет е без значение. Донесох и много музика... и най-вече топли спомени.“

До следващият път, когато обективът на Нина Николина отново жадно ще попива облика на страстната Куба!

* Старата Хавана (исп.)