Не, това не е пожелание, нито прилежание. Това е лутане между текила и пърцуца. Между пленителна хореография и „ханшова” импровизация, тип 7/8. Това е шанс срещу 3-4 лв. вход на някой танцов клуб да си герой в латино-сериал с измислен драматизъм, по евтин кабелен канал с директно включване към късния нецензуриран блок. Това е положението!
В тази така наречена „страна на чудесата” на танцуващите млади хора има една основна закономерност – често актът на танцуване е просто акт. „Историята на окото” на дансинг-територията е „история на ръката”. С бъдеще. Ето няколко златни правила, спазването на които гарантира симултантен превод на горещия танц в условията на столичното телесно поклащане:
1. Ритъмът на музиката е правопорционален на желанието тялото да го задава – солово.
2. Честата смяна на партньор на дансинга е продиктувана от същия навик – в частния живот.
3. Добре е телесната близост да продължи извън клуба.
4. А най-добре е да не се повтори след това.
5. Изкушаващо е да покажеш на другия как се прави.
6. Често името на партньора остава неизвестно. Все пак правилото е: „Сексът не е повод за запознанство.”
7. Сайтовете с картинки и видео не са чужди никому.
8. Важното е всички да видят новото движение. Или като алтернатива – да чуят за него от няколко независими източника.
9. Очите казват всичко. А всичко е единствената дума: „Къде?”
10. Проблемът е един - много мъже и жени, и малко време.
И както всеки уважаващ себе си латино-сериал и нашият има своите постъпателни етапи на ухажване в съботната вечер. Внимание! Мачо търси маца. Продукти – няколко бири за кураж, запалка – ако някой иска огънче, самонадеяност – на вкус, самовлюбеност – колкото поеме, щипка добро възпитание. Бърка се на силен огън, докато ти изкипи. Поднася се горещо и се отнася бързо по реда в някой произволен столичен клуб, например – салса (защото е модерно):
22:00 – Леко се поклащаш в ритъма на каквото пуснат. Извършваш щателен преглед на обстановката. После бързо изчисляваш се съотношението мъже/жени, както и времето, което остава до зазоряване.
23:00 ч. – Бърза салса. Първи стъпки към обект № 1 за тази вечер.
23:01 ч. – Неуспешни.
23:02 ч. – Бавна салса.. Давиш мъката, посредством обект №2.
24:00 ч. – Всичко е наред.
24:01 ч. – Румба. Опит №2 с обект №1.
24:05 ч. – Неуспешен.
24:06 ч. – Ча-ча. Следва непринудено поведение с обект №3, за да не ти личи мъката по обект №1.
24:30 ч. – Бачата. Няма мърдане. Приемаш покана от влюбен, незнаен обект №4.
24:45 ч. – Никаква реакция или ревност от обект №1. Псуваш наум. Как може?!
01:00 ч. – Меренге. Небрежно настъпваш въпросния обект и в опасна близост казваш дългочаканото „Опаа.”
01:00 ч. – Приятелят на обект №1 те търси за саморазправа.
01:30 ч. – Салса mix. Намира солидна почерпка, приятел до гроб, разби’аш ли, и неколкочасово се „уважавате”.
02:00 ч. – Бърза салса. Развеселеният приятел на обект №1 е в прегръдките на обект №5.
02:30 ч. Някаква салса. Обект №1 измъква от ръцете ти обект №6, защото има да й се оплаква в тоалетната.
03:00 ч. Дискът зацикля. Но времето минава бързо в компанията на №7.
03:30 ч. Бачата. Разстроена, обект №1 приема твоята покана за танц.
04:00 ч. В квартирата ти е напълно тихо. Обект №1 не подозира, че се превръща в №8.
На сутринта и ти не подозираш нищо. Ако погледнем обективно – това се случва всеки път. Или поне до този момент. Защото, кой знае, може някога и аз да съм била №1.
