Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2008 13:46 - Градски легенди
Автор: askeer Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1880 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.08.2008 23:00


Има една книга, която на пръв поглед няма нищо общо с темата на броя. Но само на пръв, защото, когато става дума за градски легенди, символите изскачат пред очите ни от най-невероятни места. И ако е вярно, че „цветът може да успокои или развълнува, да създаде хармония или хаос. От него чакаш чудеса, но той може да предизвика и катастрофа” (според думите на Жак Веньо), ако е вярно, че в момента се намирате в сърцето на София, то главният герой на този градски разказ без никакво съмнение са... жълтите павета.

Но да се върнем на книгата

Главната героиня се казва Дороти, създателят й – Франк Баум, а заглавието, под което можете да намерите и двамата, е „Вълшебникът от Оз”. Малкото момиче живее във фермата на леля си и чичо си с любимото си куче Тото. След като връхлита буря, Дороти се пренася във вълшебната земя на Оз. Решена да се върне обратно в родния Канзас, момичето тръгва по прословутата жълта пътека, където се среща с тримата герои – Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв. Дотук нищо ново, нали?! Само че малко хора знаят, че тази прословута жълта пътека е вдъхновена тъкмо от жълтия паваж в София – Франк Баум се оказал в града ни малко след като сложили легендарната настилка и идеята за „жълтия път” не го напуснала повече.

 

Нас също не ни напусна,

затова потърсихме информация от директора на ОП „Стара София”, инж. Б. Чилев: „В първите години на XX век Столична община възлага на специалисти в областта на пътно-паважното дело да направят проучвания за полагането на керамичен паваж в някои от централните части на столицата.

След преценка на предимствата и недостатъците на същия, сравнени с тези на употребяваната по това време гранитна настилка, е направена поръчка на австро-унгарската фирма Koszeubanya s teglagiar tarsulat Pesten със седалище в Будапеща за доставката на първите керамични блокчета с размери 0,08/ 0,21/ 0,10 метра.

За предприемач по доставката и уреждането на всички технологични проблеми, свързани с полагането на паважа, общината сключва договор с дружество „Изида”, произвеждащо керамични изделия.

Първите керамични настилки са положени през 1907 година около Двореца, Народния театър и по някои други централни улици.”

 

Жълтите павета

и решението на управляващите през 1955 година за тяхното поставяне в новоизградения център на столицата безспорно са едно от най-интригуващите събития за гражданите. Нещо повече: историята твърди, че отлетите в Будапеща павета са подарък от австро-унгарските владетели за сватбата на цар Фердинанд I. Едно е сигурно – българските управници са достатъчно наясно с предимствата на тази настилка и повече от всичко са решени да придадат на града си мечтания изискан вид. София е единственият град в нашата страна, в който жълтите павета намират приложение. Наред с високата производствена цена, има и друга основна пречка – керамичните павета се правят от варовит мергел, известен в Унгария под названието „марга”, който се намира само в една-единствена кариера близо до Будапеща. Изкопаният мергел се изсушава, смила се на прах, излива се в съответните форми и се изпича в специални пещи при температура 1300° С. Паветата се нареждат в редове, обикновено перпендикулярни на уличната ос или под ъгъл 45°спрямо нея. В един квадратен метър влизат 42 броя павета. Качеството на всяка партида старателно се проверява – от всеки десет хиляди павета се вземат няколко за лабораторни изследвания.

Предимства:

  • Здравина при натиск, по-голяма от тази на най-здравите скали (2700 кг/см);
  • Водопоглъщане – четири пъти по-малко в сравнение с обикновения паваж (0,2%);
  • Изтриването също е значително по-малко (0,5 мм срещу 2 мм при гранита);
  • Пукнатините и възможността за появата им също са сведени до минимум (при 15-кратно замразяване и размразяване по тях не се забелязват никакви изменения);
  • Трайността на жълтия паваж е практически вечна – може да понася големи товари, лесно се подменя и възстановява, отразява отлично светлината от уличното осветление, напълно безпрашен е и... изглежда добре.

Недостатъци:

  • Гладкостта – всеки, минал по жълтите павета в зимни условия или когато те по някаква причина са мокри, знае за какво става дума. Усилията да се задържиш във вертикално телесно положение или да спреш колата си навреме са правопропорционални на усилията за българско производство на паветата. Шансът за успех е равен почти на нула;
  • Шумността също трябва да се отбележи;
  • Както и липсата на каквато и да било еластичност на настилката.

 

Кой кой е на паважа

Да прекараш един ден в наблюдение кой минава и къде отива по жълтите павета, може и да се стори на някого привидно скучно, но истината е друга. В София не само местата, но и хората са символи на градския живот. Те обикновено бързат. Почти никога не се разхождат небрежно. От едната страна на централната софийска част – площад „Народно събрание”, през Храм-паметника „Св. Александър Невски”, Военния клуб, та чак до Президентството и Римската ротонда, пресичайки ул. „Раковски“ и оставяйки зад гърба си Руската църква „Св. Николай” и бившия царски дворец, където сега се помещават Националната художествена галерия и Етнографският музей – жълтите павета са чест „работен” маршрут на бизнесмени, политици, театрали, чиновници, търговци (разположени около Паметника на Незнайния воин), на служителите на паркинги и гаражи, обслужващи мястото до Народния театър, дори и на възрастни жени с китка здравец в ръка, които знаят всичко за бъдещето ти и с радост ще го споделят срещу някакви стотинки или цигара. Пъстра мозайка от лица и съдби, които притичват по един или друг повод по жълтия път на Дороти... Единствено, за да не го забравят никога вече.

 

Жълтото като символ

Казват, че жълтото е символ на младостта и силата. Казват също, че този цвят е символ на златото, на слънцето и на безсмъртието – цветът на божествената плът. Е, що се отнася до самите павета, те отдавна не са в разцвета на младостта и силата си. Но е интересно да си представим тяхното невръстно „детство”.

Жълтото е най-видимият и ярък цвят в спектъра и се възприема пръв от човешките очи. Той е символ на радостта и надеждата, общителността и оптимизма. Аналогията в природата го свързва с пясъка, есенните листа, жълтите плодове и зеленчуци, цветята – като минзухар например... Съвременното общество му е отредило сигнализиращ смисъл – жълтото винаги предупреждава за нещо. Обикновено недобро.

Според гръцката митология косите на боговете били със златист цвят, дрехите им също и точно поради тази причина цветът не е бил особено любим

на ранното християнство. Другите култури също имат своите „жълти” пристрастия – в Китай цветът символизира императорската власт. Жълтото е любимо на Конфуций и Ван Гог, а също е и най-важният цвят за ранния Египет.

Независимо от миналото и бъдещото на този слънчев цвят, има едно нещо, което завинаги ще свързва жителите и гостите на града.

Жълтите павета – пулсиращото настояще на София.

 


(City Stage 2008)




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: askeer
Категория: Лични дневници
Прочетен: 230016
Постинги: 96
Коментари: 100
Гласове: 356
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930