Всичко започна на сватбата на най-добрия ми приятел...

В актива си от спомени през тази вечер, освен категоричното “Да” на младоженците, смущаващите танци на роднините, отбелязах още лек флирт, падане в басейн и една сърдита приятелка.

Много време не ми говори, а аз отказвах да приема, че съм прегрешила непростимо – явно моралните ми критерии бяха от съвършено различен порядък. Затова намерих просто, приятно и учудващо смислено решение. Прекарах неизвестен брой дни в изследване на мъжко-женските нерегламентирани отношения от типа “той е женен – аз не”.

В храма на Месалина

Да, тя е римската императрица, чието име е станало нарицателно за жени с високо социално положение, отличаващи се с разпуснатост и безсрамие. Порочността й е причина за заговора, организиран от собствения й съпруг. Преди смъртта си обаче, Месалина се е отчела пред историята с богат набор от любовни афери, като през леглото й са минали както обикновени граждани, така и видни сенатори.

20 века по-късно, на територията на България, факторът брак не значи кой знае колко. Не само това, ами днес свободните жени са много по-амбициозни, от която и да е обикновена кариеристка. Семейните ценности са неподходяща метафора за скучен възрожденски роман с изтекъл срок на годност. Не само, че жените не се спират пред нищо, за да докопат някое ангажирано впечатляващо “парче”, но и “парчето” няма нищо против. В най-добрия случай, единствената утеха, която ще имате, ако сте половинка на такъв мъж, ще е, че обикновено той не е започнал първи.

Аз например, съм на мнение, че няма нищо лошо в това да обменяш мисли, дори някои телесни близости (в рамките на допустимото, все пак), с мъж, дошъл в компанията на друга жена. Освен това смятам, че решението да се държи по-фриволно е негово, а мой дълг е единствено да не бъда груба и да не го отбягвам. Все пак, не съм заразна, а само неангажирана.

Сватбата на най-добрия ми приятел обаче, ме накара да мисля, че мнозинството жени далеч не мислят по този начин. По-лошо – не приемат никоя друга да мисли различно, особено що се отнася до собствените им половинки. Ето, аз седя и разговарям с мъж, когото виждам за първи път. Вярно, че беше придружител на моята приятелка, но това за мен беше единствено повод да сме на една маса. След първия ни танц, приятелката ми вече гледаше лошо. След втория започна често да напуска мястото на моралното престъпление, а накрая спря да говори и на двама ни. На мен по-дълго!

Обясненията й за тази хладина в отношенията ни бяха доста незадоволителни и странни и от цялата работа излезе, че съм виновна аз, защото не съм отказала да говоря с него. Да, не отказах. Истината е, че не бих отказала и друго..., но до него не се стигна. Приятелката ми прости на възлюбения си – според нея действал първосигнално. А мен ме държа в невярващо очакване да й мине месеци наред.

Не стига това, ами брачното фиаско завихри и самия младоженец, който в опита си да ми сподели как се чувства си навлече гнева на благоверната, нарочила ме категорично за врага.

Трима на люлката

Че брачните устои са подкопани отдавна, не е новина. Всяка от нас може да си припомни поне десетина истории, в които силната половинка е предприела курс към непозната земя, докато невъзмутимо си носи халката на ръката. Новото е, че за това вече не е отговорен единствено мъжът.

Сигурно и вие сте имала поне една приятелка, която е преспала с ваше бивше гадже, непосредствено след раздялата ви (сякаш тази формалност е било единствено нещо, което е спирало и двамата). Лутайки се между безразличието и болката на собствената ми история, си спомних, че самата аз съм последният възможен пример за светица, защото съм прелъстявала настояще гадже на моя приятелка. Но преди да ме обвините... вие ще можете ли да хвърлите първия камък?

Чудя се къде има повече порочни сюжети – в киното, или в реалния живот. Наскоро отново гледах „Изневяра” (онзи хубав филм с Ричард Гиър, който кара дъха ти да спре, защото можеш да почувстваш страстта на съпругата му и отчаяното й отдаване на порока). И когато от тази брилянтна филмова случка можах да си припомня поне 5-6 мои и още толкова чужди преживявания, се замислих – накъде отива този свят?! Защо все още в речника упорито стои думата брак, която се обяснява толкова сериозно и защо продължаваме с гордост да носим някакви халки със съмнителна морална стойност.

Майката на моя приятелка има стабилен брак, което в случая ще означава две деца и никакви планове за развод, независимо от цената. Същата тази жена оцветяваше дните си, като често се приютяваше в прегръдките на неизвестен чужд мъж, който по всяка вероятност също е бързал след секс срещата да се прибере при децата и нищо неподозиращата си съпруга.

Когато сериозно ангажираните жени добият смелост да прекрачат границата на брачния обет, какво остава за свободните. Нима някой вярва, че те биха се спряли пред годежен пръстен, халка или дори дете, за да спечелят ако не сърцето, то поне тялото на избрания от тях мъж?! Не са се спирали жени на възрастта на майка ми, не съм се спирала и аз, не са се спирали и болшинството от приятелките ми. Но не защото всичките сме кучки, ами защото имаме зелена светлина.

Разговорите ми с мъжете за секс общо взето са с количеството на самите актове с тях. Което е истинско богатство. И малко насъбрана тъга.

Така например, от един мой интимен приятел разбрах, че за него хората са или моногамни, или полигамни. И в това няма нищо лошо. Той беше полигамен, имаше съпруга и малко дете, а най-нормалното нещо в този живот му се виждаше да се обади на старите си гаджета, когато зажаднее за секс с друга.

Миналото лято приятелката ми замина на море с голяма компания. Сред купонджиите била и сгодена двойка, видимо доста влюбени. Поне до момента, в който мъжът останел без надзора на половинката си. Приятелката ми тревожно сподели как той мигновено се прилепвал към нея, пускал ръка по крака й и се опитвал да я склони да останат съвсем насаме. Това, че тя не е приела, е само изключение, което потвърждава правилото – днес официалната ангажираност не значи нищо! Както за мъжете, така и за жените. Феминистките сигурно тържествуват, а аз не спирам да мисля за сексуалната революция и изродените междуличностни отношения, при които да имаш официално партньор отдавна не е социално значим постулат. В света на любовното хищничество, подходящият обект си е подходящ обект, а пречки просто няма. Единственият минус би се оказал отлагането във времето, но не фатално.

Животът ме е срещнал с най-разнообразни хора, с които мога да споделям както порочността си, така и пристъпите си на благоверност. Що се отнася до леконравието, друга моя приятелка ми сподели виждането си за брака, което веднага би ми върнало увереността в тази институция, ако не бяха някои утежняващи вината обстоятелства. Тя е възпитана в семейство, в което разводът е мръсна дума, а прошката е единственият начин да запазиш изграденото до сега, без значение дали вече искаш, или не. Безспорно вдъхновящо, ако не знаех, че баща й има извънбрачна връзка...

Докато мислех за всичките мъже, на които съм била тайната любов, за всичките случки, в които някой ангажиран се е осмелявал тенденциозно да ме съблазни и за моментите, в които без да ми мигне окото, самата аз съм се държала доста невъздържано, оставяйки скруполите си на заден план – по телефона ми звънна едно мое бивше гадже. Разделени сме повече от четири години, изневерявала съм му веднъж, макар да смятах, че е голямата ми любов. И днес ми съобщи, че се е влюбил. За първи път от четири години насам. Разказа ми подробно как са се запознали, как я нарича, когато са насаме, сподели, че е по-голяма с пет години от него, и звучеше наистина щастлив. След тези 16 минути и половина разговор и аз бях щастлива, защото при следващата ни среща бих могла например да му разкажа за моята връзка... с женен мъж.

Но после се замислих – кое му е нормалното на това да говориш толкова дълго с бившата си приятелка, било то и за настоящата. И кръгът се затвори. Реално той не беше ангажиран с нея. Не е бил ангажиран и с мен. И никой не е ангажиран с никой. Дори един стабилен и видимо щастлив брак не би спрял жената, или мъжа, решени да получат за трофей избраника си. Единственото сигурно нещо е, че междуполовите отношения са временни, а бракът е един от най-красивите и плодотворни митове, върху които може да се разсъждава късно вечер, на чаша силен ром и пълен пепелник.