„Легион ми е името, понеже ние сме много.” (Марк. 5:9)
Ако дяволът е в разнообразието,
разнообразието – в бройката,
пъкълът – в девойката,
а душата – в Рая… то не само математиката нямаше да е универсалният език, но и езикът нямаше да има универсална функция.
За женската логика – толкова!
А за съмнителното й отсъствие тепърва ще говорим.
Животът е изпълнен с желания, които сменят ценността си, веднъж постигнати, и ни насочват към все по-нови, а жаждата да ги осъществим привързва още повече към този порочен кръговрат. Подобен тип привързаност към „пожелаването” не произтича от страха ни пред смъртта, а от страха ни пред живота… Страх от желанието да имаш някой, желанието да бъдеш някой, желанието да нямаш повече желания...
Човекът, в своята позиция, да не владее нито страданието, нито удоволствието, може единствено да бъде обладан, и съответно обладае, играта между двете невъзможности.
Ако прелъстяването е тихо събуденото страстно влечение, шепотът на пленяването, крясъкът на очароването, или протегнатата ръка на съблазняването, то прелъстителят е този примамлив изкусител, през чиито образ единствено, е възможно да се проследи разгръщането на човешката мисъл, могъща, благодарение на реализираната в сетивността идея – тази на прелъстяването. То е отиване отвъд неконтролираната чувственост, отвъд вихъра на неочакваното, отвъд горещата невъздържаност, за да се превърне в хладен разсъдък, в съзнателен процес, играещ си с породената от него действителност.
Трезвото обмисляне, видяно като своеобразен път на съблазънта, превръща себе си в игра на вероятности, в която величието на човешката мисъл взема сигурен превес над ефимерното телесно съществуване, независимо от гарантираната му ценност на средство. Прелъстителят шепти с крясъка на отчуждението, прелъстителят се сътворява с галещата близост на болезненото безразличие…
Дяволска игра на чувства, породени в мисълта. Мисъл за усещането на телата, сливането им в увличащия танцов ритъм, където всичко е възможно изведнъж – и болката, и радостта да я преодолееш. Прекрасна подготовка за тази „вечна смърт”, в която краят на една реалност е началото на новата идея!
Нима все още се съмняваш, че Дяволът е в тяло на Жена? И с право – те са легион.
Усещаш дяволско желание в ограниченото пространство на плътта… Усещаш и желанието в безграничността на разума…
Това е… Магията да Си… В нощта на Сабат, покрай магиите се случват чудеса…
Съблазънта на сетивата! И прелъстяването в думите! В едно.
Защото все пак всичко е започнало от уговорката за някаква си ябълка.
