Кафето няма бъдеще. Само история. Бясна съм. То ражда всички безсънни нощи, в които можеш да си където искаш, да правиш каквото искаш, да бъдеш който искаш… то създава миналото на живота ти – такъв, какъвто не можеш да го избегнеш. Черен и без захар. Ето някои истории за обсъждане на съответната чаша кафе:

            Турско кафе. Има свой собствен вкус и начин на приготвяне. Находчивите европейци безогледно го приспособяват към културата си и отнемат част от оригиналния му първоизточник. Дори думата „кафе” е производна на турската kahve (от арабски – kahwa, или kaffa – както се нарича в етиопския регион.)

Чак сега разбирам дълбокия смисъл на турските реклами за кафе, които се въртят по MTV, и макар познати и в българския ефир, имат, меко казано, странно звучене. Рекламата за младеж, довел кръшна девойка в дома си посред нощ и неволно събудил баща си от уханието на кафето, което й приготвя, е наистина очарователна. Но в подходящия канал, думите на младежа, който с блузата на девойката се опитва да спре уханието, излизащо изпод вратата: Tata, kaffa?, отдавна спряха да ме изненадват. Всъщност, точно така трябва да бъде. Корените на кафето далеч не са в Европа. Факт.

В първите „кафеджийници” в Истанбул, атрактивна гледка за всички минувачи, сред водни помпи като интериор и подходяща музика, се обсъждат въпроси на литературата и всевъзможни културни теми.

Кафето се вари в т. нар. джезве, което в Турция има своя собствена и уникална форма, както и самите чашки, в които се сервира. Те нямат дръжки и се поставят върху пищно украсени подложки. Кафето бавно се затопля около 15-20 минути, като често се маха от огъня, за да не изври. Основно в турското кафе е утайката на дъното. Подслажда се, а след кафето е обичай да се консумира нещо сладко – подсладени сокове, сладкиши, или каквото и да е. Традиционни са и добавките към турското кафе – жасмин, кориандър, карамфил.

Подходящи теми за обсъждане на чаша турско кафе – минаващите ханъми, карикатурите с Мохамед, или новото наргиле на Сали Яшар, например. Основният принцип е да се пие яваш, яваш, а когато местната турска гледачка види нещо златно в утайката, щедро да я дарувате с локум и да изкажете сърдечна благодарност с думи като ашколсун и машала.

Следват:

Мексиканското кафе – трябва ли да викаме Оле! след всяка чаша;

Малайското кафе – каквото и да означава днес сред нас;

Българското кафе – вариращо по начин на приготвяне, но отнемащо не по-малко от час – час и половина.

А докато „кафето е черно като ада, силно като смъртта, и сладко като любовта”, няма начин историята му да не е с необходимост и негово бъдеще.