Есента е времето на равносметките, печалните констатации тържествените обещания. И е далеч по-добър момент от новогодишния, когато насред фойерверките будната ви иначе съвест се кандилка между N-тата чаша концентрат и шампанско за разкош...

Любовен отчет
Вече ми се е случвало веднъж. Не, не – беше два пъти, но само втория в писмена форма. Списъкът съдържаше единствено имена и номер от лявата страна. (Само за успокоение ще кажа: „Майко, нямаше трицифрено число!“) Никога досега обаче, не съм се отчитала по... зодиакални знаци. Така да се каже, сега ми е паднало да ми е за първи път! Ееех, спомени. Но все пак, ето колко пилци преброих тази есен.

ОВЕН
В. беше спортист. Със страхотно тяло. Толкова изящно... Дори веднага му простих, че е футболист. Втурна се към мен с присъщото упорство на Овните. Накъдето и да се обърнех, той все изникваше отнякъде. „Случайно“ ми помагаше с това или онова, винаги беше в моята посока, държеше се като единствения мъжкар на този свят, а не дай си Боже само да види, че се чувствам застрашена (падането на косъм от главата също се брои!) - реагираше светкавично и повече от изпепеляващо. По-късно разбрах, че е заобикалял двойно повече, докато ме убеждаваше, че сме в една посока, разбрах, че ме е следил, за да се появи в точния момент, разбрах, че вече познава половината ми приятели, от които е докопал информация.

Но не разбрах защо престана да ми е симпатичен в момента, в който повторно ме тръшна на онази поляна в прохладната лятна вечер и бодро каза: „Така. Сега да почнем отначало!“

ТЕЛЕЦ
Познавам Б. сякаш от 100 години. Освен, че беше първото ми официално гадже, ни свързва още сексът, храната и изневярата. На двама ни... Преспах с него едва, когато вече нямаше останала и капка от връзката ни. В тях. Докато майка му готвеше едно нищо не подозиращо пиле в съседната стая. Честна дума! Не стига това, ами после вечеряхме с жената. Същото пиле!

Наскоро ми се случи да си припомня всичко онова от миналото. Б. се ожени, дори си има бебе. Обади ми се с интригуваща покана за неангажиращ секс и аз фриволно казах: Да. Жена му беше заминала за седмица, тоест теренът беше чист. Дори ми сготви. Пиле!

Беше страхотна вечер. А докато той подреждаше разбутаните от напора на страстите ни снимки на жена си, а аз прилежно си връзвах разпиляната коса – ми каза: „Подай ми пилешката кълка, моля те!“

РАК
Валеше дъжд, а аз не го познавах. Стоях пред Библиотеката, докато от носа ми капеше вода. А той се доближи и ми предложи якето си. После ми взе такси. И ме закара в тях. Събу се бос, наля ми вино и ме целуна. А след това повторихме. Когато се събудих, установих, че съм загубила едната си обеца. Но тъй като побързах да си тръгна, дори не чух името му. Нямахме телефонните си номера, което беше плюс за мен. Но ето, че съдбата ни срещна. Разхубавил се беше и ме позна. И тъкмо, когато и аз се зарадвах на случайността и тръгнах да си подавам визитката, той ме попита: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Е, този мъж все още не знае координатите и името ми.

ЛЪВ
Това е вълшебната история в моя живот! М. беше като от приказките – всичко, което съм мечтала да ми се случи, плюс пълна толерантност към мръснишките ми истории и дори възхита от тях. На коя друга жена ще й попадне такъв като моя М. Направихме си излет заедно в не много далечна планинска местност. Бяхме само двамата и аз се чудех дали ще си наемем две отделни стаи в хотела, или ще си делим една. Което щеше да бъде сигурен знак за развитието на взаимоотношенията ни. И както всяко нещо, и това беше с неочакван финал, защото първо си изкълчих крака, а после ми беше лошо от надморската височина и повръщах. Изчаках М. в стаята с две легла, а той донесе вино. Той седна на леглото си и колкото и изкушаващо да се усмихвах, не предприе каквото и да е. Попитах го какво ще правим, а той отвърна - „Ами, ще легнем да поспим.“ Аз гневно загасих лампата, а той действително си легна, без да му мигне окото. Просто не ме свърташе! Взех си възглавницата, хвърлих я до него и заповеднически изръмжах: „Мръдни се малко!“ После последва най-вкусната целувка на света, а сутринта в очите му прочетох: „Наистина, няма нужда да ми благодариш!“

Имаше!

ДЕВА
Той беше художник. Всъщност, надявам се още да е. Защото го може. Това поне. Ето какво имам предвид. Запознах се с И. на един концерт по пиано и на своеобразното after-party не отделихме очи един от друг. Изглеждаше мрачен, опасен и небрежен... Какво повече?! Романът ни започна, докато ми палеше цигарите, точно през ръцете на тогавашната си приятелка. Искаше да ме рисува, но така и не успя. Може би защото всеки път се озовавахме голи в средата на стаята. За съжаление нищо повече не се случваше. Мислех всякакви варианти – че не ме харесва, че има някакъв физически проблем, дори по-лошо – психически... Дадох му цялото време на света – няколко месеца! Вие представяте ли си го?! И всеки път след страстните целувки, когато обладаването беше невъзможно, ставаше и казваше: „Ще поразтребя за минута... Ти не мърдай.“

А аз дори не си го и помислях.

ВЕЗНИ
Още настръхвам като си спомням тази случка. Кубинецът, с когото излизах по това време беше най-добрият му приятел. Нещо повече – деляха си една квартира и аз често се навъртах там. Когато се случеше да излизаме заедно, бяхме тримата. Аз държах А.1 за ръката, докато не можех да сваля очи от А.2. Имахме среща в тях, но гаджето ми не успя да дойде. Беше страхотно – разговорите, небрежните докосванията... А моето целомъдрие тогава ме накара да си тръгна. И както си гледах „Английският пациент“ и се самосъжалявах за пропуснатия шанс – той се обади. Предложи ми да гледаме филма у тях. Не се замислих особено. Когато влязох той беше гол и... поливаше цветята.

Свършихме заедно. С поливането на цветята – също!

„Хубаво ли ти беше, красавице?“ Целуна ме по челото (което винаги ме е ужасявало, а пропо), след което добави: „Не можем да се виждаме повече.“ И аз за пореден път се убедих, че мъжкото приятелство надделява на похотта. А поговорката – твоите приятели са и мои приятели, по дяволите, е вярна.

СКОРПИОН
К. винаги ми се обажда изневиделица. В случай, че му откажа, което се случва рядко – внезапно изчезва, но само да ме провери и следващия път. Никога не се е притеснявал, че детето му спи в другата стая, а той се вихри с цялата си мощ, която между другото е впечатляваща, наистина.

Обади ми се привечер и лаконично ме попита искам ли да го видя. Кимнах. И той разбра. Ужасно е интуитивен. Срещата беше директно пред един хотел. Да, популярен е, но никога не го бях посещавала. Без да си кажем нито дума взехме ключ от рецепцията и се качихме в асансьора. След кратката схватка с вратата се озовахме на леглото. Успя да скъса всичките ми копчета на ризата, използвахме стабилността и на хладилника, и мекотата на килима. К. боравеше с тялото ми, като че беше негово. И аз се наслаждавах на движенията му – силни и перверзни. Извика като диво животно на финала. „Сега вече мога да пусна китките ти.“ - ми каза и се отдалечи от огледалото...

СТРЕЛЕЦ
Р. ме ухажва дълго. Беше приятен млад мъж. И романтичен. А аз докато се щурах из сексуалните си фантазии и се хвърлях от този на онзи, явно безумно съм го наранила. Въпреки всичко ме гледаше с онзи глупав влажен поглед, на който другите жени не могат да устоят. Помня, че за рождения ми ден дойде с букет по-голям от самия него (а Р. беше достатъчно голям!). Усетих, че нещата куцат, когато се прехласвах по всичките приятели, с които се случваше да ме запознае. И му казах, че това е краят. После, разбира се, останах сама! (Да, случва се понякога). Преглеждах телефона си и попаднах на името му. Видяхме се, той пак ме гледаше по този начин и преспахме заедно. Тъкмо реших, че всичко е наред, горчиво се покаях за постъпката си и заспах спокойно. Събудих се от истеричен телефонен звън. И Р. ми каза: „Заминавам... във Френския легион. Сбогом!“ Не беше лошо. Само дето звучеше приповдигнато... И не замина.

КОЗИРОГ
Първата ми среща с И. беше по работа. Е, свършихме я. Беше разведен и живееше в малък апартамент в покрайнините на София, който аз определих като „съвсем на път към моя дом“. Когато звъннах на вратата, установих, че вече съм се изпотила и коленете ми треперят. Сипахме си по едно малко уиски и си говорехме известно време. После той стана за момент, а аз се посветих на пускането на музика. И знаех си, че колкото повече се наведа да избера подходящото CD, толкова повече се увеличава шанса да получа и още нещо... Така и стана. И. ме хвана за ръката и ме придърпа към него. Не се съпротивлявах, дори успях да си придам леко изненадан вид. Направихме го, както си стояхме. Прави! А когато И. отлепи гърдите си от гърба ми ме попита: „С какво всъщност се занимаваш? Дай ми визитката си!“

ВОДОЛЕЙ
Успях да се влюбя в П. по най-банално ученическия и маниакален начин. Дори си позволих да му напиша няколко писма. Ей така, както ме гледате. Отчаянието ми стигна дотам, че отидох в собствената му къща на собствения си рожден ден. И разбира се, купих бонбони, за да не изглеждам чак толкова глупаво. Слава Богу беше сам. Седяхме и се гледахме... Докосна ме, изтръпнах, а след това той свърши.

„Да го направим ли сега без дрехи?“ - попита той, но тъкмо тогава на вратата на греха се звънна и се наложи да заемем благоприлични пози.

Без дрехи още не сме успели.

РИБИ
В началото дори не ми правеше впечатление ревността му. М. ме изпълваше със задоволство, защото беше идеалният за официално гадже. Водих го насам-там с мен, защото изглеждаше добре. Когато не говореше. Пък аз му се отплащах пребогато – в леглото! Историята е кратка, защото бързо ми омръзна. Това по задължение да чуваш някого, да те чака пред вас, когато реши, да си представя някакви деца, пък и на всичкото отгоре да харесвам безумно майка му – не, това не е работа за мен. Разделихме се по телефона. Той преспа с една добра моя приятелка, а сега, когато се случва да ми пише някой ред по мейла, ме пита иронично „Как ти беше името?!“

Простакът му с простак!

В какво се превръщат мечтите
БЛИЗНАКО, какво ли правиш, докато аз пиша за теб?!
От 5 месеца съм в плен на собствената си фантазия, на собствената си личност и его – защото срещнах мъж, точно като мен! Обсеби ме. Укроти ме. Направи ме щастлива. Накара ме да говоря за всичките си похождения в минало време. Което не е лесно, повярвайте, но аз някак доброволно се поддадох! Сега потрепвам, когато на дисплея на телефона се изпише „Д.“, отрязвам всичките си бивши любовници, и ми е неприятно, когато се събуждам сама в леглото. Че съдбата ми го върна тъпкано, върна ми го! Д. ми се случи изневиделица в живота. Като летен дъжд, който разбираш, че си чакала, едва когато се появи. Еднакви сме до безобразие – и в маниера на говорене, в прокрадващия се страх да останеш и на другия ден, в криенето на чувствителността... Това ужасно ме вбесява! Защото докато аз срещам различни хора и мога да постъпвам както си искам и да се изненадвам от неочакваните им реакции, сега целувам образа си в огледалото. Наистина. По-лошото е, че ми харесва. От 5 месеца не съм била с друг мъж. А можех, по дяволите! Затова искам специално да се извиня на следните лица – К., Й., Л., И., М., симпатичния шофьор на таксито от онази вечер, на Г. особено, на момчето, което каза, че имам страхотна шапка, а аз подминах, на продавача на чорапи срещу входа ми, на Ангел с бялата риза... Момчета, съжалявам! Опитомиха ме. Но... запишете номера ми, в случай, че на моя Близнак му мине!