Моята кухня е моята крепост!
Тя е ключово място. Казват, че начинът, по който изглежда – отразява характера на обитателите на дома. Много вярно. Още повече, че имам няколко лични причини да се съглася с твърдението:

1. Прибирам се в собствената си кухня твърде рядко.

Необходим извод: Предполагам обяснението е пряко свързано с факта, че и аз – както повечето хора – избирам да съм с друг, за да не съм сама...

1. Едни от най-добрите сексуални преживявания винаги се случват в кухнята.

Необходим извод: Защото е набързо... като в закусвалните – някои предпочитаме по-светкавичното задоволяване на сърдечната ни недостатъчност.

1. Рано или късно всеки купон се пренася в кухнята.

Необходим извод: В крайна сметка повечето отношения опират до по-тесен телесен контакт.

Това е малко тъжен текст. Но и обнадеждаващ. Всеки знае, че за щастието си трябва да не само да се потрудиш, а да се хвърлиш през глава в купчина трудности и никой не си дава сметка, че доброто изживяване във връзките често е предхождано, или дори съпътствано през цялото време от препъни-камъни. Солта от кухнята понякога е сол в раната ми, онази... между краката, и другата – право в сърцето. Ще ви разкажа за някои от най-добрите си истории с очакван край, но от различен ъгъл. И ако след това ви стиска да пожелаете отново някой мъж по същия истеричен до припадък начин, значи фамилията ви е от семейство широколистни...

Когато счупеното носи щастие
В една интригуваща и позната на всички софийска сграда в София (ама наистина от особена важност) ми се случи да се озова полугола върху една непригодена за целта маса. Е, озовах се. Ако стените в този огромен кабинет можеха да говорят, щяха да кажат как по здрач, когато работещият персонал вече щастливо беше на път за вкъщи, двама души бяха на път към сигурния оргазъм – секс на забранена територия, в забранено време и по забранена от всички травматолози поза.

Той беше, както винаги, неотразим. Познавам погледа и жестовете му и знам отлично, че ако чуя зад гърба си превъртането на ключа в ключалката, ако свали часовника си с отработен жест, докато гледа замечтано през прозореца – аз вече ще съм настръхнала... дори в погледа си.

Сценарият беше известен и аз се впуснах трескаво в това вечерно изживяване. Вратата беше заключена, часовникът – на масата. Аз също! А тя в никакъв случай не беше монолитна като сградата, голяма като самото ми желание и издържлива като проверената ни (и по-нерегламентирана от всякога) връзка във времето. И някак бързо, неусетно и внезапно се чу тропот, който би сепнал и най-разгорещената повелителка на мъжките фантазии. Не стига, че масата беше на три крака, ами сега лежеше безпомощна на пода, само с два от тях. Разбрах по-късно, че моят изкусител е имал известни трудности от битов характер, докато се опита да поправи масата и след очаквания неуспех на заниманието си, да обясни на хората от поддръжката как и защо ги ангажира с ремонт на нова мебел.

Но аз съм сигурна, че счупеното носи щастие, защото тъкмо с такива емоции напуснах мястото. И продължих все толкова силно да обичам този, който ме пожела така болезнено.

... и когато не носи нищо
Не всеки път обаче, нещата имат такъв финал. Не всеки път изобщо имат някакъв финал. Разбрах го късно и още ме боли при тази мисъл. Защото всичко обещаваше да е магично – тъй като едва ли щеше да се случи отново.

Обичам работата си и мястото, където тя се случва. Сега обикнах всичко това още по-силно, защото всеки ден възстановявам случило се (извън работно време). Да, оттогава мебелите не са съвсем същите, бравите на вратите потрепват при спомена, а крушките на всички лампи ми намигат. И тялото ми не е същото – боли ме, както вече споменах.

Беше обидно късно и имах секс среща. Почти импровизирана, внезапна и... драматична среща. От опит да ви кажа – в такъв момент, когато похотта чука на вратата, трябва да се действа светкавично. Така и направих – инсценирах едно забравяне на работното ми място и предложих да се отбием да го вземем. Но си взех единствено белята. В ласкавата тъмнина на стаята и трескавото отключване на празното помещение, не ни остана нищо друго, освен да се нахвърлим един връз друг. В такъв момент всяка една издатина в интериора ми се стори подходяща за мърсуване – столове, етажерки, шкафчета, врати, стени... Буквално всичко. Лошото на подобни помещения е, че не може да се обладаете внезапно и решително на пода, по ред причини. И е съвсем естествено – когато някой се налага да е прав и да изпитва телесно неудобство, инцидентите са на по-малко на една ръка разстояние.

След не повече от 15 минути ласки, които и сега ме карат да се просълзя от удоволствие, нежният ми партньор в греховната наслада си изкълчи крака. Простена, но не от моето настойчиво присъствие до голото му тяло, а от болка.

На път към болницата, в главата ми бушуваха отговори и въпроси, неутолени желания, пулсираща все още плът и с пълното съзнание, че нашият единствен път хич не завърши триумфално. Сега все още искам да хвана телефона и да му се обадя, да викам и да мисля, че и той крещи името ми. Но е възможно да го е забравил. А аз бих му простила, защото дългото чакане понякога не означава дълго чукане, а някаква искра, която никога не топли...

Историята на едно залавяне
Макар и тривиално, е доста неприятно, когато ти се случи да те заловят. И трябва желязна воля и нерви, за да продължиш нормално заниманието си. Но не е невъзможно.

Ето така например, след зрелищен купон и разгорещени страсти, изходът от заведението може да ти извади очите с настойчиво крещене да излезеш. Под ръка с обекта на желанието ми, се оказахме на улицата, където тишината беше по-порочна от всякога... Можехме да отидем на хотел. Да, можехме, по дяволите. Но решихме друго. Решихме да отидем в офиса му и това, оказа се, бе пагубно за нашия контакт. Пространството там не беше решено за такива цели, защото нямаше стаи, а просто заграждения в едно голямо общо помещение. Притаени зад едно бюро, разхвърляхме почти безпаметно дрехите си. Бях се впуснала в страстни целувки по цялото му тяло (Господ да поживи алкохола!), когато някъде в началото на помещението се светна. И докато съобразим да се покрием под бюрото, да съберем бельото си по пода и да изтрием издаващото ни желание от лицата си, покрай нас премина неправилният човек в още по неправилното време.

И макар да поздравиш някого, докато правиш орална любов не винаги е най-доброто решение, то сигурна съм, че поне е най-малкото възпитано... Втрещеният колега бързо напусна местопрестъплението, а аз най-нагло исках ние да останем и да довършим започнатото. Така и стана и беше наистина незабравимо.

...и трудности от всякакъв характер
На този свят са ми се случвали всички възможни стресови ситуации, манипулации и спекулации, всички възможни унижения и осъществяване на най-пъклени планове. Само заради някой. Поредния. Изпадала съм в странно положение да смятам датата на някое обаждане, за да не ми отпадне срещата, дори съм се допитвала до Таро... Осигурявала съм невъзможни терени на всевъзможни места. Заради това проклето хубаво прекарване, заради мисълта, която ме обсебва, когато пожелая някой. В проекта по мърсуването съм въвличала познати, бивши любовници, приятелки, които ми оставят ключ от непознато място, с карта на местоположението му и аматьорски нарисувана схема на всичко в апартамента, което може да се ползва... Попадала съм в странни форуми, където под различно име осъществявам контакт с желания човек, писала съм отговори в пресата на някого, без да съм сигурна, че ще ги прочете. Вплитала съм всякакви послания в невинни бележки, съобщения или писма... Веднъж дори се случи да чакам цяла нощ пред входа на възлюбения ми, защото исках да го видя и виех вкъщи от безпомощност. Е, да – в тези моменти е възможно да се случат и непредвидими обрати. Така например, чакайки същата тази вечер в заведението пред входа му, се запознах със собственика. И бях достатъчно пияна, за да му споделя своята мъка. А той ме покани в колата си, от където се откриваше панорамна гледка на входа. Донесе бутилка вино и чакахме. Двамата. След по-малко от половин изпита бутилка го направихме. Точно там, в колата, пред входа, който дебнех... Историята после няма никакво значение.

Да, луда съм. Но всичките, които са били с мен – също. И ако са чувствали това, което аз, знаят, че усещането е по-сладко от всякога. Солта спира да щипе, а аз отлично знам, че трудностите си заслужават.

Не стана ли по-светло и във вашата кухня?