Дяволът може и да носи Прада, но „Кралицата“ отнесе голямата награда
Така биха могли да се обобщят резултатите от тазгодишната церемония по раздаването на Оскарите. И въпреки различията, „дяволската“ Мерил Стрийп и хладната Кралица Хелън Мирън са по-подобни от когато и да било във филмите си. Факт е, че и двете ленти са исторически достоверни, а и прототипите на двата женски образа – Ана Уинтър, главната редакторка на американския „Вог“ и Елизабет II, главната заподозряна в пълно безсърдечие при смъртта на Даяна през онази злополучна 1997 година.

Стрийп и Мирън изиграха тежките характери, властните кучки, които държат света изправен на нокти, докато изговарят всяко свое желание пред подчинените си. И точно тези жени, (едната от които кара редакцията на списанието „Runway“ да се покрива при появата на Миранда Прийстли, а другата – Елизабет II, която кара кухненския персонал да опразни работното си място в сцената, когато Кралицата води телефонен разговор точно там) ...точно тези жени – плачат. Но това не е най-фрапантното. Те плачат в една и съща част на филма – последната 1/3. На всичкото отгоре режисьорското решение е доста предвидимо – катарзис има и за най-властната манипулантка. При Мерил Стрийп това се случва в сцената, когато се разплаква пред асистентката си, а при Хелън Мирън – когато й се разваля колата и точно преди да пророни безпомощно сълзите си, до нея се доближава един елен. Трогателно...

Ако оставим за момент сюжетната линия, която явно не е грабнала критиците от филмовата Академия, ще се озовем пред двете претендентки за Оскар в категорията „Главна женска роля“ - Мерил Стрийп и Хелън Мирън.

Няколко малко известни факта, поради които харесваме:

Мерил Стрийп

·       тя е на 58 години (което е чудесен повод!).

·       родена е на 22 юни (за всички почитатели на зодията Рак).

·       влиза в образ, докато слуша класическа музика.

·       можем да я харесваме и защото се е престрашила да има 4 деца.

·       пресъздава без проблем почти всеки възможен акцент.

·       има страх от хеликоптери (която фобия я прави доста очарователна).

·       на 12 години започва да изучава оперно пеене (от където можем да си обясним отработената бленда на гласа й).

·        тя е актрисата, печелила най-много награди „Златен глобус“, точно колкото и Джак Никълсън – 6 броя.

·       дарява гардероба си от „Дяволът носи Прада“ на благотворителна организация. (Апропо, за същия този филм тя взе хонорар от $5,000,000).

·       твърди, че Хелън Мирън е „играеща богиня“...

·       изигра брилянтно ролята си на лесбийка в „Часовете“.

·       не на последно място, успя да откаже цигарите. Браво!

Хелън Мирън

·       62 годишната актриса е от руски произход, но не разбира този език. Рожденото й име е Илияна Лидия Василевна Миронова. (а тази „екзотика“ е добре дошла в „имението“ Холивуд!)

·       тя е напълно отдадена на кариерата си, което ми напомня  – честит Оскар, Хелън! Естествен резултат от което е фактът, че няма деца.

·       тя е единствената актриса, изиграла Кралица Елизабет I („Елизабет I“, 2005) и Кралица Елизабет II („Кралицата“, 2006).

·       на премиерата на „Кралицата“ на филмовия фестивал във Венеция, изпълнението й бе посрещнато с 5 минутни овации на крака. (колко такива случаи помните?!)

·       играла е кралица общо 6 пъти - „Кралицата“, „Елизабет I“, „Принцът на Египет“, „Снежната кралица“, „Лудостта на крал Джордж“ и „Калигула“.

·       по време на речта си, докато приема своя Оскар, тя благодари на самата Кралица Елизабет II, без която (по думите на Хелън Мирън) нямало да може сега да е на тази церемония.

·       представя себе си като бунтар - добро момиче, което иска да е лошо (а знаете, че това е доста привлекателно за мъжката част от населението).

·       убедена е, че плътта продава - „Хората не искат да гледат кадри с църкви. Те искат да видят голи тела.“

·       и за капак – знае перфектно френски (каквато и да е връзката с горното изречение).

И записките по един скандал от друго измерение
Ако сте убедени, че повече от една жена на едно място е чудесен повод за скандал, филмът с Джуди Денч е вашият. И ако сте чувствителни към роли като тези там, ще разберете тревогата ми. Тревожа се заради Джуди. Не само Оскарът беше за нея, но и филмът, в който тя играе главна роля, „Записки по един скандал“, би следвало да бъде награден. Поставени една до друга, трите номинирани актриси имат едно голямо преимущество – Джуди Денч. Тя е тази, която не се вписва в рамките на тази спонтанна  „троица“ и е наистина скандално добра в образа си. Тя не е силната жена, която има власт над някого, както е в „Дяволът носи Прада“ и „Кралицата“. Тя не е онази, която се пречупва в един определен момент, за да покаже човешкия си образ. Не. Тя е различна, защото с течение на филма и с всеки следващ кадър тя се изплъзва от всякакви клишета и сравнения. Разбира се, жестокост и пресметливост има – но образът й се сменя толкова светкавично, че трудно би могъл да бъде избран категорично за главна женска роля. И не за друго, ами защото надхвърля категорията.

Джуди Денч е на 73 години, има 1 дъщеря и от шест години е вдовица. От много повече обаче е истинска стихия на екрана. Тя е известна с ролите си на достойни, силни жени с положение в обществото, и винаги се противопоставя на хората около   нея. Денч твърди, че колкото и награди да е спечелила, все още е несигурна в изпълненията си и има какво да учи. Получава общо шест награди Оскар, и всичките идват, когато е надхвърлила 60-те. Друг такъв актьор в историята няма, макар до рекорда й да се доближават Катрин Хепбърн, Пол Нюман, Лорънс Оливие – всички с по три Оскара.

Джуди Денч дори не успява да посети тазгодишната церемония на филмовата Академия, заради операцията на коляното си. Твърди, че не обича да чете сценарии, а предпочита някой да й ги преразказва. Аз с радост бих пробвала да бъда този някой...

Каквото и да кажем в допълнение за изпълнението й и номинацията в категорията „Главна женска роля“, ще е по линия на факта, че няма нито една причина да не я харесваме. Безумно много...

И завесата пада!
Както всяка приказка и тази завършва с нещо златно и три главни героини. Само една отнася голямата награда, за другата съм сигурна, че е спечелила симпатиите ви доста отдавна, а третата... е Джуди Денч. За нея думите не стигат.

Всъщност, едва ли някой би ви попитал „Кога започва Оскарът?“. Което означава единствено, че отговорът е толкова важен и силен, че прави безсмислен всеки въпрос. Но е хубаво да го знаете. Оскарът започва след 50-те!