Оптическите илюзии винаги са съпътствали живота ни. Но докато ние просто живеем с тях, припознаваме себе си и света, има един човек, когото смело можем да наречем “баща на оп-арта”. Той е феноменът на 20 век, а картините му са в постоянната колекция на много световноизвестни музеи по цял свят. Два месеца София е пристан на творбите му, мястото – Националната художествена галерия, името – унгарския художник Виктор Вазарели (1906 – 1997).

„Изкуството ми представя природата по още един начин, с единствената цел да направи чистия физически свят разбираем.“  

Когато Вазарели изоставя медицината, за да се занимава с изобразително изкуство, никой не предполага какво точно ще означава това за поколенията след него. Премествайки се от Унгария в Париж, той започва работа в никому неизвестно студио за рекламна графика. Опитът си в плакатното изкуство Виктор някак неусетно пренася в ранните си черно-бели рисунки, като залага на абстрактните форми. Любовта му към живописта не изчезва – природните мотиви се превръщат в ярки орнаменти, разрушаващи традиционната представа на наблюдаващия за съотношението между преден и заден план. Вдъхновен от това свое откритие, Вазарели започва постепенно да придава на образите си все по-голяма пластическа триизмерност, да създава цветни композиции, дори скулптури с уникален прозрачен дизайн.

„Нито едно артистично решение не би било възможно, без цялостната представа за заобикалящия свят.“ 

Вазарели безспорно има непогрешимо усещане за всичко, което прави – от платната си до имената им. В своите колекции от 1950-та година насам, той често използва имена на съзвездия. Това далеч не е случайно. Цялостната концепция на художника е да разкаже за своите виждания за света на максимален брой хора, посредством познати форми от ежедневието им. Силата на масовото и тиражното помагат за популяризираното на идеите му. Увлечени от неговия стил, много галерии се надпреварват да предложат място на творбите му. Днес, за Виктор Вазарели има открити два музея във Франция и два в родната му Унгария. 

„Изкуството няма вечно обяснение, а само красиво и много материално изражение.“

Оп-артът е художествено течение от втората половина на 20 век, използващо различни оптически илюзии, основани на човешката особеност да възприема плоските и пространствени фигури. Наблюдаваните формите възникват по-скоро във въображението, отколкото отразяват истинската действителност. Оп-артът създава несъществуваща реалност и провокира конфликта между фактическите и видимите форми. Психологическото обяснение е просто – човешкото око се стреми да организира всички хаотични цветни или черно-бели петна, които вижда, като оформи собствена система на възприятие. 

„Моята цел – казва Вазарели – е да внедря пластическото съзнание в ежедневието.“ И очевидно успява, защото логическата завършеност на метода му го прави предпочитан съветник и вдъхновител на редица архитектурни проекти, рекламни предизвикателства и дизайнерски концепции...

„Технологиите са тук, за да направят изкуството достъпно за всички.“

Колекцията на Вазарели, събирана от унгарския колекционер Тибор Чепеи и една от най-богатите в света включва 25 статични и кинетични пластики, изработени от естествени или синтетични материали, 122 сериграфии – комбинации от геометрични форми и цветове. Оп-артът като предвестник на съвременното дигитално изкуство е основно вдъхновение на множество съвременни дизайнери, мотиви от създадените му картини дори красят бутилки от шампанско, или детски играчки...

Своята глътка вдъхновение можете да вземете до 26 юли в Националната художествена галерия.

 

явно е минала преди почти три месеца изложбата, но Вазарели - като творчество е един от първите художници, които опознах, благодарение на моя извънучилищен учител по рисуване Красимир Зинин, години беше у мен един голям албум на италиански, или английски - не помня вече, с репродукции на негови творби
зашеметителни неща, които още ми изплуват