Театърът трябва да провокира! И този месец той се справя забележително добре със своята задача. Подбрали сме ви постановки, за които доста се шумя, които доста хора скептично пренебрегнаха, а други се влюбиха в тях и изживяха истински катарзис – ей така, както си седяха в салона... Тъкмо за такива театрални проекти би следвало да се говори. Защото вярваме, че там, където има дим, има и огън!
„360 градуса“
авторски спектакъл на Андрей Баташов
Театър „Сълза и смях”
участват: Андрей Баташов, Александър Митрев, Божидар Попчев, Костадин Господинов
музика: Иван Лечев
снимки: Нора Ангелова
Без съмнение заглавието и името на Баташов ще хвърлят във възторг доста дами. След хитовия спектакъл „Ритъм“, игран цели 7 години, подобно очакване би било оправдано.
Дали?! Сигурна съм, можете сами да прецените. Колкото до едночасовите 360 градуса, те ми помогнаха да установя няколко неща:
Първо нещо – ударните инструменти са канцерогенни. Защото Андрей Слабаков, който седеше зад мен, внезапно стана и отиде да пуши навън!
Второ нещо – Иван Лечев, който участва с цигулката си във финалната музикална вариация, продължава да предизвиква искрен възторг в публиката. В какъвто и проект да участва!
Трето нещо – много е хубаво, когато актьорите се забавляват на сцената. Още по-хубаво би било ако успеят да въвлекат и публиката в това.
Иначе – в 360 градуса игла не можеш да хвърлиш от ритъм. Освен това, осъществява пълното завъртане на кръга, в опит да се слее с предишния проект на Баташов. Да, окръжността е символ на слънцето и хармонията, но понякога въртенето в кръг не е добра идея, особено когато имаш претенции да вървиш напред.
Напълно естествено за мен се появиха и единствените думи в спектакъла, ритмично преплетени от четиримата актьори: „Искам, но не мога да се изразя.“
Е, случва се понякога.
„Боговете“
от Георги Данаилов
Сатиричен театър
режисьор: Гаро Ашикян
участват: Никола Анастасов, Васил Попов, Антон Радичев, Нона Йотова, Елена Начева-Лафазанова, Цветомира Христова, Николай Урумов, Кирил Ефремов, Стефка Янорова, Кръстю Лафазанов, Диян Манчев, Васил Сумрачки и др.
снимки: Атанас Кънчев
Ако Бог беше един от нас и имаше име, какво ли щеше да бъде? А ако имаш право на един въпрос какво би го попитал?
Това е част от песен, която аз не харесвам особено. Но въпроси като тези винаги са ме интересували. И мислех, че постановка, наречена „Боговете“ все ще съдържа в себе си отговора поне на един от тях. Аз продължавам да се надявам, че колкото повече се бавят, толкова повече смисъл ще съдържат в себе си!
Така наречената „трагедия“ е доста плътна. В смисъл, че на сцената Човекът (изигран от Кръстю Лафазанов) едва се разминава от гъмжилото богове. Нона Йотова е кокетната и закачлива Афродита, Никола Анастасов ненадейно (за мен) се превъплъщава в Зевс, а Елена Начева-Лафазанова доста убедително влиза в кожата на Хера...
Като се абстрахираме от автентичните декори, костюми и многото грим – сюжетът не търпи внезапни обрати. И като типична българска драматургия – финалът е пренесен в днешни дни. Боговете, пожелали да станат смъртни, са пред телевизора по потници, ролки на главата, или леген с вода, в който са потопили крака...
Но ако не се абстрахираме от декорите, костюмите и грима – браво на Митко Коклин!
„www.lubovnika.com“
от Йожен Йонеско
Малък градски театър „Зад канала“
режисьор: Бойко Богданов
участват: Деси Тенекеджиева, Филип Аврамов, Емил Котев
снимки: Иво Хаджимишев
„Мисля, че театърът на абсурда не съществува. Абсурден е нашият свят. Абсурдното е в живота. Другото няма смисъл.“ (Йожен Йонеско)
Г-н Йонеско – има театър на абсурда. И тъкмо в това е смисълът. По замисъла си постановката напомня много на творчеството на френските постмодернисти – фрагментарна, абсурдна във всяка ситуация и безмилостно цялостна във внушенията си.
Противоречивите отношения между науката и любовта в постановката, оставят доста мрачен послевкус. Точно с това заглавие в програмата си, обаче, „Зад канала“ може да се каже, че мина крачка пред него...
Вярно, че в „www.lubovnika.com“ липсваше по-голямата част от любовта, но при цялата тази мултимедия и превземаща съзнанието музика (която, а пропо, още звучи в главата ми) – това в никакъв случай не е минус. Постановката ме накара да направя и още едно нещо – да опитам да намеря сайт със същото име. Успях! В него се разказва за продажба на апартаменти в Ню Йорк и Париж, както и се предлагат услуги за тази тъмна територия – интимните срещи.
Г-н Йонеско – абе, има театър на абсурда, бе!
