Красавицата и звярът
Има място, където женските разговори за мъже, козметика и кариера са изместени от тихата радост на някоя девойка за първото й отрязано ухо на бик. Това място не е далечен остров с кръвожадни пигмеи, а приветливата Испания. Коридата там отдавна не е мъжко занимание. Няколко млади дами ще преобърнат представите ви за живота. Те не бързат за работа, но за да я напуснат водят борба на живот и смърт. Те са около 20 годишни и суетата на градските момичета им е чужда. За тях ежедневието е безкраен празник, защото всеки път, когато стъпят на арената усещат пълнокръвно радостта да са живи! Буквално.
Мари Барсело убива първия си бик, когато е на 16 години. Днес, притеснителната 19-годишна французойка е на прага на предизвикателството да влезе в магичния, ритуален и повече от престижен свят на матадорите. Тази година Мари ритуално стъпи на една от най-първокласните арени за първата си голяма празнична корида.
„Това е мястото, където се чувстваш жив“ - казва Барсело, която въпреки всичко признава, че изпитва паника, когато стъпва на арена. „Бикът може да е с тегло около 480-600 кг., но въпреки това, когато излезе на арената, страхът се изпарява“ - продължава младата матадорка. „Това е толкова истински и силен момент, всичките ти претенции губят смисъл и поглеждаш истината в очите.“
За да станеш бикоборец, трябва да преодолееш много трудности. Това споделят всички треньори на бъдещите звезди. „За една жена, която влиза в този мъжки шовинистичен свят е още по-голямо предизвикателство. Въпреки това, има редица доказателства, че жените могат да се справят не по-зле дори в тази област.“ - убедена е Мари. „Досега не съм имала здравни проблеми“- признава още тя, но е сигурна, че е готова да се справи с всякакви предизвикателства.
В класическия вид на бикоборството, шест звяра намират смъртта си в не особено равна битка с тореадорите, матадорите и всичките останали помощници на арената. Дуелът е превърнат в шоу, величаещо мъжката сила. Днес, все повече жени жадуват да възвеличаят собствената си сила при същите условия. Е, успяват. Това твърди и треньорът на Мари Барсело, бившият тореадор Пакито Лийл, който смята, че това е едно от подобренията на испанския спорт.
Страстта и упорството на протежето му си проличава още от ранна възраст, когато малката Барсело смело предизвиква кравите във фермата на родителите си. „Един ден се забавлявах като размахвах плащ пред едно от животните ни, когато Мари дойде при мен и ми каза: „Искам да опитам“. Тогава беше на 12 години“ - спомня си баща й Мишел. „И изобщо не се страхуваше“ - продължава гордо той и признава, че носи в портфейла си снимка, увековечила точно този момент. До края на 2003-та момичето е записано в училище по бикоборство в Арле (Франция), където убива и първия си бик. Самата тя определя събитието като „впечатляващо“.
Опонентите на коридата и множащите се природозащитници намират това занимание за доста варварско и примитивно. Но Барсело, която казва, че става друг човек на ринга – с блеснали очи, изпънато до краен предел тяло и завидна увереност, твърди обратното. „Обичаш бика толкова много, че искаш да му помогнеш да разкрие пълната си сила и могъщество в зрелищна битка. Тъжно е, когато изпращаш някое такова голямо животно без почести и анонимно.“
За разлика от много други матадорки, Мари има диплома за това, с което се занимава. Често пътува до Испания, за да взема участия в тамошната корида и доброволно е ограничила социалния си живот до изтощителни ежедневни тренировки. „Тя е издигнала стена за момчетата.“ - споделя треньорът й.
За да се издържа сама, Мари Барсело работи на странни места и самата тя напомня, че едва 50 от най-добрите световни матадорки могат да си позволят да се издържат от участията си в корида. Момичето има и безрезервната подкрепа на родителите си, които признават, че се страхуват всеки път, когато излезе на арената, но приемат това като нейна страст. Барсело знае, че трябва да прави най-доброто, на което е способна всеки път, за да си осигурява следващи участия. И няма как да е иначе, щом заклети фенове са й едни от най-добрите тореадори Моранте де ла Пуебла и Себастиан Кастела, които аплодират смелото й представяне всеки път, когато Мари е в Испания.
Ванеса Монтоя е само на 18 години, когато разбира какво е да те намушка бик. Прободната рана на Ванеса Монтоя е дълбока 8 сантиметра, за което младата матадорка се сдобива с 10 шева. Днес, 5 години по-късно, момичето от Севиля продължава да предизвиква възторга на публиката при появата си на всяка испанска корида.
Ванеса е първата жена от цигански произход, решила да стане бикоборка – название, което тя гордо слага след името си. И макар ходенето й да е затруднено от сериозната отворена рана и множеството оттоци, които получава през 2002 г., Ванеса е повече от ентусиазирана, когато баща й (Хоакин Леридо) влиза при нея с глинена ваза в ръка. „Деня на спечелените състезания обичам да празнувам, като пия от такава ваза, вместо от бутилка.“ - обяснява Ванеса. Макар силата й да е намаляла наполовина, очите й пазят трепета от стъпването на арената. Семейството и лекуващите доктори смятат, че е лудост тя отново да се изправи срещу биковете, но момичето е категорично – мисълта да се откаже дори не е минавала през главата й. „Тези моменти са всичко за мен“ - убедена е младата Монтоя.
Ванеса е на 7 години, когато за първи път развява червения плащ и на 13, когато официално съобщава на родители си, че иска да стане матадорка. Когато момичето навършва 15, чичо й Аурелио Монтоя, активен бикоборец и бизнесмен, започва да я води на тренировки. „Той мислеше, че трудността на заниманието ще ме накара да се откажа от идея си.“ - коментира Ванеса и продължава - „Но всеки път, когато бикът ме хвърляше, аз отново се изправях.“
Това е времето, в което решеното на всичко младо момиче успява да убеди баща си, че ще учи журналистика, за да бъде критик на коридата, но за целта ще трябва да посещава и училище за бикоборство. Така, през 1999-та тя влиза в Училището по борба с бикове в Севиля.
Колкото и да се възхищава и да се стреми да подражава на кумирите си матадори, Ванеса е изправена пред очевидна трудност – да бъдеш жена в света на традиционното мъжко общество е истинско предизвикателство, но не и причина да се откаже. „Въпросът е да го направиш, да си добър в това и да изпълваш с присъствие ринга“, споделя госпожица Монтоя.
„Армори“е името на най-популярната арена в Севиля – истински „Бродуей“ за всеки бикоборец. От няколко години насам легендарният пясъчен ринг дава шанс на осемнадесет от най-добрите аматьори да опитат късмета си в истинска борба с бикове. По традиция, всеки четвъртък на месец юли кандидат-матадорите напускат ринга, решавайки за себе си дали си заслужава да посветят своя живот на атрактивното занимание.
В един такъв четвъртък, точно в 21 часа, 18-годишната Ванеса се появява на „Армори“, за да изпробва уменията си на бикоборец. На арената е само тя, няма никакви пикадори (мъже на коне, изтощаващи бика, отклоняващи вниманието му, когато е необходимо, а понякога дори нанасящи първия смъртоносен удар във врата му). От осемнадесетте участника още на следващия ден ще бъдат излъчени трима победители, които ще имат честта да премерят сили помежду си и следващия четвъртък, за да остане накрая един.
Ванеса Монтоя печели състезанието, въпреки жестокото пробождането в десния си крак.
Невероятно, но факт – все повече са жените, които желаят да се конкурират в уменията си с мъжете в коридата, но досега нито една от тях не е била от цигански произход. Ванеса носи в себе си дързостта, пламенния темперамент и магичното присъствие на рода си – нещо, което изпълва с гордост и доволство всеки зрител на коридата. Въпреки това, момичето от Севиля напълно съзнава предубеждението на повечето хора относно своя пол и е категорична и мнителна относно съмнителната и недоказана слава. Защото истинската опасност не е, когато излезеш на ринга, а когато хората познават името ти, без да са били свидетели на уменията ти.
Ана Инфанте е друго женско име, което без съмнение ще остане в историята на бикоборството. Тя е пробождана на ринга повече от веднъж, но въпреки това продължава да радва почитателите на коридата с присъствието си. Да убиеш голямо диво животно е нещо, което далеч не е в списъка с желания на жените. Средата на своите 20 години обаче, Ана Инфанте изпълва с друг смисъл – тя тренира от 13 годишна, за да стане матадор. А полът... няма значение. „Бикът не се интересува дали си мъж или жена“ - казва Ана. „Той просто иска уважение.“
Една битка може да продължи няколко часа. „Имала съм доста тежки участия“ - споделя Инфанте. „Веднъж се изправих срещу бик, който вече беше участвал в корида, без да знам.“ (На арената обикновено излизат бикове без опит, защото веднъж вкусили кръвта, те лесно се научават да бъдат убийци). „Бях уплашена. Борбата беше на живот и смърт.“
Ана Инфанте има достатъчен брой белези, за да конкурира който и да е мъж: „Един бик ме промуши в рамото по време на битка, сега имам изкуствена кост там“. Матадорката има контузии на коляното, ръката, както и в областта на слабините.
И макар тази професия да няма много общо с традиционната форма и изисквания на семейния живот, Инфанте многозначително подмята: „Следвам максимата на всички бикоборци: За да се занимаваш с това трябва да си самотна, луда, неомъжена... и задължително влюбена!“
Dress for success
Едно от атракциите на арената е пищното, внушително облекло на матадорите. От 17 век насам то се изработват специално от коприна и се украсява разточително с множество златни или сребърни елементи. Облеклото на матадорите се състои най-общо от:
-
шапка – до 19 век се използват шапки с три върха, а след това се изработват специални, втъкани в самата коса.
-
сако – късо, стигащо до талията, с меки подплънки, обшити със злато, сребро и коприна. То е особено кораво и отворено отпред, за да улеснява движението в раменете на матадора.
-
панталони – стигащи до коляното, с презрамки, минаващи през раменете. Обикновено също са богато украсени отстрани.
-
чорапи – копринени и обикновено червени. Матадорите носят допълнителен бял чифт отдолу.
-
шалче – фин плат, завързан около врата като вратовръзка, обикновено с цвета на колана, пристегнат под сакото.
-
опашка – специално въведена мода от 17 век, много удобна при носенето на типичните шапки на матадорите.
-
риза – задължително бяла и облечена под късо елече.
-
пелерина – носи се единствено, докато матадорът ходи и се сваля непосредствено преди борбата с бика. Пелерината е много луксозен и важен елемент от облеклото на бикобореца и по тази причина е декорирана така, че да наподобява дреха на религиозен водач.
-
обувки – наподобяват пантофки, черни на цвят и без никакъв ток. Имат специална подметка, предотвратяваща подхлъзването. Върхът им е украсен с панделка в същия цвят.
Неразделна част от цялостната визия на бикобореца са червеният плащ, използващ се, за да предизвика бика да атакува и смъртоносното копие със светло острие, с което той тържествено се убива! За съжаление – само евентуално...
Партиите ще могат да купуват сградите, в...
Те могат, защото мислят че могат
06.02.2012 21:45
Internet multi-millionaire Mack Michaels has a few new positions available right now…
If accepted you can easily rake in $11, 917 per month starting from scratch.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Once you’re accepted just follow the training Mack gives you. It’s really quite simple…
Learn how Mack went from not being able to afford Christmas gifts to a millionaire lifestyle and how you can too!
BUT…
Due to the extremely high level of Hands-On time Mack spends with every new member he has to limit the number of positions that are open.
Right now there are only 2 available in your area. If you’re interested you should move quickly.
==> http://www.maverickmoneymaking.info/maverick.html
Your Friend, – Mike
17.02.2012 03:05
