Наричат 91 метровата Вавилонска кула „дом между небето и земята” и според библейските предания тя поддържа висящите райски градини...
Но този този текст не е за нея, а за легендарния хотел „Челси“ – Вавилонската кула на творческия гений и упадъчните нрави. Взривоопасна комбинация от ексцентрични посетители, смразяваща история и вдъхновение за живите свидетели на магията „Челси“...
Всеки знае, че това място е различно, от момента, в който прекрачи вратата му – дебелите стени, високите тавани, лобито, приличащо по-скоро на галерия или музей на изящното изкуство. Който влезе там, казва, че попада в съвършено различен свят, загубваш усещането, че си в хотел и се изпълваш с мистиката на едно място, изтъкано от история. Мрачното готическо предверие те кара да оставиш реалността някъде отзад. Сблъскваш се с огромни картини и причудливи скулптури, а в асансьора е съвсем сигурно, че ще срещнеш някоя знаменитост, потънала в собствения си свят и преминаваща като сянка през помещенията.
Тухлената дванадесет етажна сграда на хотел „Челси“ е продадена от тогавашния собственик Джордж Смит за $300,000. Годината е 1883-та. Множеството реорганизации на зданието, ремонтите и смяната на собствеността, дава резултат едва през 1905-та, когато „Челси“ се превръща в хотел и започва живота си на дом за всякакви артистични хора на своето време.
Хотел „Челси“ е познат пристан на всички световноизвестни актьори, режисьори, музиканти, писатели, художници, модни дизайнери... Разположен на 23-та улица под номер 222 West в Ню Йорк, за него се говори, че е обитаван от духовете на умрелите там, което допълнително разпалва въображението и обгръща в мистерия личността на онези, които въпреки това посещават „Челси“.
Едит Пиаф, Тенеси Уилямс, Хенри Милър, Джанис Джоплин, Джим Морисън и Джими Хендрикс са нощували, правили любов, пили са и са живяли там дълги години. Сара Бернар обожавала да спи в стая на седмия етаж, а Дилън Томас намира смъртта си в следствие на алкохолно натравяне в хотела. Това е и мястото, където през 1978-ма Сид Вишес от Sex Pistols убива приятелката си Нанси!
И днес хотел „Челси“ е любимо място на ранимите души, мечтатели и всякакви аутсайдери, който се впускат да създават развратната, драматична и страстна история на това място. Не са малко и тези, които пребивават в хотела постоянно. Итан Хоук се мести в „Челси“, след раздялата си с Ума Търман, а Том Уайт се връща непрекъснато в любимата си стая, наричайки я „свой дом”. В края на 60-те години в бара на хотела можела да се наблюдава следната картина – на висок стол невъзмутимо седял Салвадор Дали, а в краката му лежал гепард с брилянтен нашийник.
„В хотела цареше дух на разпад. Особено очарование – почти веднага почувствах мястото като свое. Никакви правила, вкусове, условности. Пълна иреалност.” – описва престоя си в „Челси“ Артър Милър в автобиографичната си книга.
През 1979-та Куентин Крисп отсяда в „Челси“ за първи път, привлечен от разговорите за освободените нрави на мястото, но остава поразен. „Цареше пълна анархия” – споделя той. „На първия ден имаше грабеж, на втория – пожар, на третия – убийство, а на петия напуснах.” Две години по-късно Крисп се връща в „Челси“ и се задържа цели три години.
Едва ли има по-ясна представа за атмосферата на хотела от пресъздадената от Анди Уорхоу в неговия филм „Момичетата на Челси” („Chelsea Girls”). За двете години, през които там била Еди Седжуик, героинята във филма, тя неколкократно успяла да предизвика пожар в стаята си, след като взимала валиум и заспивала с цигара в ръка. На нея Боб Дилан посветил своята песен „Just Like a Woman”, вероятно докато е взимал стабилно количество наркотици, което е доста обичайна гледка в хотела. Макар от смъртта на Еди, причинена от свръхдоза, да са изминали повече от 30 години, образът й привлича в хотела все повече посетители, за които дори местните котки не са нормални, но пък категорично завладяват съзнанието...
Историята на „Челси“ изобилства и от любовни връзки. В знаменития хотел се запознават Джак Керуак и Гор Видал – най-одумваната гей двойка на 50-те. В мемоарите си Видал описва срещата им като естествено съединение на двете части на едно цяло. Тенеси Уилямс от своя страна, оприличава хотела на идеалното място за разбити сърца. „Никога не мога да забравя „Челси” – казва той – „Никъде другаде няма по-богат избор от прекрасни млади момчета, винаги готови за секс!”
Сплетните и легендите за похотта на звездите, поддали се на любовни игри вдъхновяват нови и нови поколения художници. „Челси“ – това е името на секса!” – възкликва барабаниста от групата на Ник Кейв. Но реалността понякога се разминава с розовите митове и по-късно музикантът споделя, че търсейки рая, е намерил единствено самотата.
Повечето от апартаментите в хотела отдавна са в сърцето на историята. В стая 205 изпаднал в кома Дилан Томас. Това е и стаята, в която се разиграла драмата със Сид и Нанси. Заинтиргуваните посетители разказват странни неща за тези помещения. Нееднократно са регистрирани случаи, в които телевизорът се включвал и изключвал сам, лампите започвали да светкат и изгасват, или пък се чуват странни шумове и гласове. В хотел „Челси“ е трудно да се бориш с привиденията и повечето хора просто свикват с тях. Нещо повече, точно затова отиват там.
Стая номер 600 представлява огромен апартамент с изящна бронзова камина, приличащ по-скоро на мавзолей. И тъй като напливът от хора е огромен, често настоящите посетители се застъпват с предишните. Не е рядкост гледката при нанасянето си да видите на масата все още димящи цигари в пепелниците.
Хотел „Челси“ не е място за всеки. Малко са тези, които смятат, че славата му е отминала, защото да притежаваш ключ с номер от този хотел е повече от привилегия.
Хотел „Челси“ е легенда, несравнима с нищо друго. Не само заради цената - $ 289.00 за нощувка.
И това, което се пее в една песен за друг легендарен хотел - „Калифорния“, важи с пълна сила и за „Челси“: Може да освободите стаята си, но никога не може да си тръгнете!
„Живей на скорост, умри млад!“
Сид и Нанси се срещат през ноември 1977-ма и връзката им започва мигновено. Тя е зависима от хероина, а той скоро споделя съдбата й. Въпреки голямата любов, която изпитват един към друг, отношенията им често са бурни и дори агресивни, което оказва пагубен ефект върху съдбата на Sex Pistols.
Не след дълго Сид и Нанси се заключват в собствения си кокаинов свят на саморазрушение. Скандална популярност добива едно за интервютата им през този период, в което двамата се опитват да говорят, докато са в леглото си – Нанси се държи, но Сид изпада в безсъзнание.
Сутринта на 12 октомври 1978-ма, Вишъс се събужда след поредното хероиново пиршество и намира Нанси на пода на банята, намушкана с нож в корема. Мястото е хотел „Челси“, а стаята - №100. Сид е арестуван и обвинен в убийство, но той отрича да си спомня да го е извършил. Има и версии, според които Нанси е убита от наркопласьор, посетил апартамента им през нощта, което обяснява и липсата на някои от вещите им. Случаят остава отворен, а Сид Вишъс умира година по-късно от свръхдоза, едва навършил 21 години.
Хотел Челси в дати:
1884 – хотел Челси е построен от тогавашния собственик Джордж Смит, а дизайнът е на архитектите Хюберт и Пирсън. Хотелът е най-високата сграда в Ню Йорк до 1902 година.
1903 – собственикът на сградата банкрутира и се налага да я продаде.
1905 – Челси се превръща официално в хотел.
1910 – През тинейджърските си години Марк Твен посещава често Челси по време на училищните пътувания до Ню Йорк.
1920 – О. Хенри пише своите истории, докато е отседнал в хотела и всяка нощ се регистрира под различно име.
1940 – Челси е продаден на трето поколение хотелиери.
1952 – Нанася се Дилън Томас и година по-късно умира в стаята си.
1956 – Нанася се Артър Кларк.
1963 – Антуражът на Уорхоу и самият той се настаняват в Челси.
1978 – Сид Вишъс е арестуван за убийството на приятелката си Нанси.
1998 – Хотел Челси набира е по-популярен от всякога, а създаването на официалния му сайт е повече от печеливш, като гарантира пожизнен доход на всички, занимаващи се с проекта.
